Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Рококо (фр.) — стил в архитектурата, мебелното и приложно изкуство, с твърде извити линии и претрупани, главно мидообразни украшения.

Вече видяно.

Мурафет (ар.-тур.) — умение, изкуство, майсторство.

Камбио (ит.) — заемно писмо, полица, платежни средства в чужда валута.

Конверсия (лат.) — промяна в условията на предишен държавен заем, който засяга процента или срока за погасяване.

Братко мой.

Русо, Жан Жак (1712–1788) — френски философ, социолог, педагог, писател и музикален теоретик. Най-известни са съчиненията му „За обществения договор, или Принципите на политическото право“, „Юлия, или Новата Елоиза“, „Емил, или За възпитанието“. С тях става идеен предшественик на Великата френска буржоазна революция.

Еразъм Ротердамски Дезидерий (1469–1536) — псевдоним на Герхард Герхардс. Нидерландски писател, учен, общественик, писал на латински език, глава на хуманизма, виден представител на Ренесанса в Европа. Написал е знаменитата „Възхвала на глупостта“, „Пословици“, „Разговори между добри приятели“, „Беседа за свободата на волята“, с която влиза в спор с Мартин Лютер против фанатизма и догматизма.

Разходка край укрепленията.

Волтер (1694–1778) — псевдоним на Франсоа Мари Аруе. Френски писател, философ, историк. Един от идеолозите на Великата френска буржоазна революция. По-известните му съчинения са: „Кандид или Оптимизмът“, „Заира“, „Мохамед“, „Брут“, „Орлеанската дева“, „История на Карл XII“, „Векът на Людвик XIV“, „Философски писма“, „Есе върху нравите и духа на народите“.

Английската градина.

Шотландска пола.

Партньор за тренировки.

Терорист (книж.) — участник в терористичен акт, т.е. акт на разрушение или насилие, при който участникът, преследвайки целта, не се съобразява дали ще пострадат невинни хора и дали ще се нанесат ненужни щети.

Вътрешната македонска революционна организация (чиито представители са някои от героите на романа) в отделни моменти е упражнявала при крайна необходимост тактиката на терор. Тогава тази дейност няма такъв отрицателен резонанс и значение, както по-късно и особено вече в наши дни, защото е била свързана с благородни революционни цели. В създаването на революционната мрежа и подготовката на въстанието организацията се нуждае постоянно от пари за закупуване на оръжие и боеприпаси. Резултат на това са например т.нар. афери с отвличането за паричен откуп на Назлъм бей и на американската мисионерка мис Стоун. Някои буйни патриоти извършват терористични актове самостоятелно и независимо от организацията, какъвто е случаят с т.нар. солунски съзаклятници.

Динамитни атентати продължават и през всичките години след Илинденско-Преображенското въстание (вж. „Борбите в Македония и Одринско 1878–1912 г. Спомени“. Изд. „Български писател“, 1981). Целта е била да се покаже революционната непримиримост на организацията с турското робство, да се внесе смут и хаос в турската администрация и се настърви населението за борба.

След Първата световна война, когато настъпва ново, остро социално-класово и политическо разслоение в страната, когато коренно се променят условията за борба на македонското революционно движение, особено в окупираните вече от Сърбия и Гърция земи, националистическата върхушка на организацията се свързва с Военната лига и фашизираните елементи (вж. Палешутски, Костадин. „Вътрешната македонска революционна организация 1918–1924 г.“, Благоевград, 1983), терористическите акции изгубват своето революционно предназначение и се израждат в брутално насилие. Примери за това са завземането и кланетата в Неврокоп и Кюстендил, атентатът срещу Александър Стамболийски в Народния театър, убийството на Александър Димитров — министър на вътрешните работи в земеделското правителство, и още много други.

Опитът на македонското революционно движение в това отношение е много показателен и поучителен, защото сочи, че систематическото нарушение на равновесието между целта и средствата за постигането и води до израждане и погубване на благородния революционен смисъл.

Тесният социалист Марат Брезов в настоящия роман остро и принципиално осъжда терористическата тактика. За него и неговата партия освобождението на Македония „е дело на целия народ и може да се проведе само от революционна организация, дисциплинирани членове и революционни комитети“, но цялостното решение на македонския въпрос той вижда единствено в бъдещата Балканска федерация. „Нима тия наши дългокоси терористи — пита той младия Скарлатов — могат да повлияят върху хода на историята без Маркс и Енгелс?!“