Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Постулат (лат.) — предпоставка, допускане, твърдение, приемано без доказателства и в същото време невъзможно да бъде оборено.

Орфей — митически герой на древна Тракия. Според гръцката митология той е син на тракийския речен бог Багра (вариант: Аполон) и на музата Калиопа. Вълшебен музикант и певец, който с изкуството си покорявал не само хората, но и боговете и природата.

Манихейска (от собств.) — манихейство, манихеизъм. Християнска ерес от ранното средновековие, чиито философски принципи възражда и обогатява по-късно богомилството. Неин създател е персиецът Манес — III в. сл.н.е., който оформя своята дуалистическа религиозна система, като се старае да обедини християнството с източното езичество. Той утвърждава съществуването на два вечни божествени принципа — този на светлината и този на сатаната, които са във вечна борба. Човечеството, създадено от злия принцип, не може да се освободи духовно и нравствено от греха, освен чрез истинското знание, пращано от светия дух, въплътен в случая в самия Манес. Последователите на манихейството са се разделяли на послушници и на съвършени.

Луцифер (лат.) — буквално: „носител на светлина“. 1. Едно от предишните имена на планетата Венера, Утринна звезда. 2. В християнството — Сатана, господар на ада.

Апокалипсис (гр.) — буквално: „откровение“. Последната глава на Новия завет (втората част от християнската библия). Според християнските теолози апокалипсисът е написан от апостол Йоан и в него той прозрял бедите, които ще постигнат човечеството за неговата греховност, и края на света.

Йоан — един от 12-те апостоли на Христа, най-младият и любим ученик, който според новия завет единствен е присъствал на Голгота, където Исус е бил разпънат на кръст.

Кабала (евр.) — предание, тайно учение. 1. Еврейско мистическо религиозно учение, което си служи с тайнствено тълкуване на букви и цифри. 2. (прен.) — Нещо неразбираемо, загадъчно.

Халдейство — от Халдея, древноизточна страна отпреди 3000 г. до н. ера около реките Тигър и Ефрат, със столица Вавилон. Около 1050 година до н.е. завладяна от асирийците. Думата се отъждествява често с тайните мистически учения на тая страна, наследени от Египет.

Стефан — един от първите християнски мъченици, чиято смърт е описана в Деянията на апостолите в Новия завет на Библията.

Ренегат (лат. — отричам) — човек, който изменя на своите убеждения и преминава към бившите си противници; отстъпник, изменник, предател.

Главният герой на романа, старият Скарлатов, нарича така Христовия апостол Павел, тъй като преди той е бил върл гонител на християните.

Щраус, Давид Фридрих (1808–1874) — немски философ — младохегелианец, от Тюбингенската школа. В съчинението си „Животът на Исус, критически преработен“ отрича историческата достоверност на евангелските предания, третирайки ги като митове, породени от духовната „субстанция“ на епохата. Самия Христос разглежда като историческа личност, откъсвайки го от „вечната“ идея за богочовечеството — основа на християнската вяра.

Бауер, Бруно (1809–1882) — немски философ — младохегелианец. Упражнява още по-радикална критика на евангелията от тази на Щраус.

Ренан, Жозеф Ернст (1823–1892) — френски писател, историк и филолог-изтоковед. В своите осем тома „История на произхода на християнството“ той се придържа към изводите на Тюбингенската школа. В първия си том („Животът на Исус“) той изобразява Христос не като божество, а като идеализиран човек, с което навлича върху себе си нападките на католическата църква.

— Младохегелианството възниква в 30-те — 40-те години на XIX век, в споровете по религиозните въпроси вътре в хегелианската идеалистическа философия /по името на нейния създател Хегел — един от най-големите немски философи/ — се оформят няколко течения. Така наречените десни хегелианци разглеждат хегеловата философска система като разумна форма на богословието, докато опозиционното ляво течение — така нареченото младохегелианство — се противопоставя на хегеловия всемирен дух в полза на субективния фактор в историята т.е. — личността.

Кант, Емануил (1724–1804) — един от най-големите немски философи, който се опитва, според характеристиката на Ленин, да примири материализма с идеализма. Философията му е компромис между тях.