Генрик Сенкевич - С огън и меч

Когато най-сетне мрак покри земята, самите победители бяха ужасени от делото си. Не пееха „Te Deum“ и нямаше сълзи на радост, а сълзи на жал и тъга се изливаха от достойните очи на краля.

Така се разигра първото действие на драмата, чийто автор беше Хмелницки.

Но Богун не сложи глава заедно с другите в тоя страшен ден. Едни казваха, че като видял поражението, пръв се спасил чрез бягство; други — че го спасил един познат рицар. Никой не можа да узнае истината.

Едно е само сигурно, че през следващите войни неговото име често се появяваше между имената на най-прочутите казашки вождове. Няколко години по-късно бил засегнат от изстрел на отмъстителна ръка, ала и тогава не дошъл последният му час. След смъртта на княз Вишньовецки, умрял от военните усилия, когато лубнинската държава отпадна от тялото на Жечпосполита, Богун завладя по-голяма част от нейните земи. Говори се, че най-сетне той не искал да признае и Хмелницки над себе си. Самият Хмелницки, сломен, проклинат от собствения си народ, потърси чуждо покровителство, но гордият Богун отхвърлил всяка власт над себе си и бил готов със сабя в ръка да брани своята казашка свобода.

Говори се също, че никога усмивка не се появила на устата на тоя изключителен човек. Той живеел не в Лубни, а в едно село, което издигнал от пепелищата и което се наричало Розлоги. И там като че ли умрял.

Междуособиците го надживели и продължили още много. После дошли чумата и шведите. Татарите почти непрекъснато нахлували в Украйна и заробвали множество народ. Опустяла Жечпосполита, опустяла Украйна. Вълци виели из пепелищата на някогашните градове, а двете страни, цъфтящи в миналото, сега изглеждали като грамадна гробница. Омраза поникнала в сърцата и отровила братската кръв — и никоя уста не казвала: „Слава на Бога във висините, на земята мир, между човеците благоволение.“

Средновековно название на областите, населени от руси, белоруси и украинци, наричани с общото име русини. — Б.пр.

Погранични военни казашки заселища. — Б.пр.

Название на полската държава през епохата на шляхтишко надмощие (XV-XVIII в.). — Б.пр.

Татарски военни отряди. — Б.пр.

Военна част, съответстваща на днешната рота. — Б.пр.

Укрепени военни пунктове. — Б.пр.

Боже (от араб. Аллах). — Б.пр.

Вид старинна брадва, която е служела и за оръжие. — Б.пр.

Помощта (лат.). — Б.пр.

Разговор (лат.). — Б.пр.

Опит (лат.). — Б.пр.

Заповед (лат). — Б.пр.

Завист (лат.). — Б.пр.

Юнаци (укр.). — Б.пр.

Татко (укр.). — Б.пр.

Пази Боже (укр.). — Б.пр.

Поляче (укр.). — Б.пр.

Официално записани на редовна служба във войската. — Б.пр.

Скромност (лат.). — Б.пр.

— Б.пр.

Чиновник на Жечпосполита по казашките въпроси. — Б.пр.

Князе, племенни вождове. — Б.пр.

Войска на краля. — Б.пр.

Равнина към гр. Яш в Румъния, където в 1620 г. полските войски загубват голяма битка с турци и татари. — Б.пр.

Командири на татарска или казашка част. — Б.пр.

Управител на административна единица. — Б.пр.

Стопанство, чифлик. — Б.пр.

Повтарям (лат.). — Б.пр.

Разбирам (лат.). — Б.пр.

В затвора (на дъното на кулата) (лат.). — Б.пр.

Военачалник. — Б.пр.

Питие от мед и вода, получено чрез алкохолна ферментация. — Б.пр.

По онова време краковският кастелан Миколай Потоцки е бил велик хетман на Полша. — Б.пр.

Кралски имот, взет под аренда. — Б.пр.

Малки селца, създадени от доброволно заселили се селяни, привлечени от някои свободи и привилегии. — Б.пр.

Четири члена на крепостния съд: изнасилване, палеж, разбойничество, въоръжено нашествие в чужд дом (лат.). — Б.пр.