Генрик Сенкевич - С огън и меч

Страшният княз тържествуваше.

Но кралят забеляза с окото на вожд тържеството на княза и реши да смаже ордите, преди да е дошъл казашкият лагер.

Цялата войска тръгна, загърмяха всички оръдия и разнесоха смърт и бъркотия; братът на хана, великолепният Амурат, падна, ударен от гюлле в гърдите. Ордите закрещяха болезнено. Слисан и ранен от самото начало на битката, ханът погледна към бойното поле. От далечината, сред оръдия и огън, идеше пан Пшемски и самият крал с кавалерията, а отстрани земята гърмеше под тежестта на устремената в атака тежка конница.

Тогава Ислям Гирей затрепера — не издържа на бойното поле и побягна, а след него се пръснаха безредно всички орди, власите, урумбалите, запорожките конници, силистренските турци и потурнаците, както облак се пръска от вихъра.

Отчаяният Хмелницки догони обърнатите в бягство и искаше да моли хана да се върне в боя — но ханът изрева от гняв, като го видя, после заповяда на татарите да го хванат, да го вържат за коня му, за да го отвлече със себе си.

Сега остана само казашкият стан.

Командирът на стана, кропивенският полковник Дедяла, не знаеше какво се бе случило с Хмелницки, но като видя поражението и позорното бягство на всички орди — спря войските, оттегли се в стана и се настани в мочурливите ръкави на река Плешова.

В това време се разрази буря и рукна пороен дъжд. „Бог измиваше земята след справедливата битка.“

Дъждът валя няколко дни и няколко дни кралската войска почиваше, уморена от предишните битки. През това време казашкият стан се опасваше с валове и се превърна в грамадна подвижна крепост.

Когато времето се оправи, започна обсадата — най-странната обсада, каквато е виждана някога.

Сто хиляди души кралска войска обсадиха двестахилядната армия на Дедяла.

На краля липсваха оръдия, храна, муниции — Дедяла имаше безкрайни запаси от барут, всякакви храни, а освен това седемдесет тежки и леки оръдия.

Но начело на кралските войски стоеше кралят — на казаците липсваше Хмелницки.

Кралската войска беше окуражена от неотдавнашната победа — казаците бяха загубили вяра в себе си.

Минаха няколко дни — надеждата, че Хмелницки и ханът ще се върнат, изчезна.

Тогава започнаха преговори.

Казашките полковници дойдоха при краля и му се кланяха доземи, като молеха за милост, обикаляха шатрите на сенаторите, хващаха ги за дрехите им и обещаваха да намерят Хмелницки дори под земята и да го предадат на краля.

Сърцето на Ян Кажимеж не беше чуждо на милостта — той беше готов да пусне простолюдието и войниците по домовете, стига да му бъдат предадени всички висши чинове, които реши да задържи, докато не му предадат Хмелницки.

Но такова споразумение не беше удобно за висшите казашки офицери, които не очакваха прошка за огромните си престъпления.

Затова през време на преговорите боевете продължаваха, продължаваха и отчаяните набези на казашки части и всеки ден се лееше полска и казашка кръв.

Денем молойците се сражаваха със смелостта и ожесточеността на отчаянието, ала нощем се трупаха около кралския стан и виеха мрачно за милосърдие.

Дедяла беше готов за спогодба и сам искаше да даде в жертва главата си на краля, стига да откупи войската и народа.

Но в казашкия стан започнаха размирици. Едни искаха да се предадат, други да се отбраняват докрай, а всеки си мислеше как да се измъкне от стана.

Но и на най-смелите това изглеждаше невъзможно.

Станът беше обграден от разклоненията на реката и грамадни мочурища. В него можеха да се защитават цели години, но за отстъпление имаше само един път — през кралската войска.

За тоя път никой не мислеше в казашкия стан.

Преговорите, прекъсвани от битки, се влачеха лениво; размириците сред казашките тълпи ставаха все по-чести. При една такава размирица Дедяла беше свален от командването и бе избран нов вожд.

Името на тоя вожд вля нова смелост в унилите казашки души, отекна гръмко в кралския стан и събуди в няколко рицарски сърца избледнелите спомени за преминали битки и нещастия.

Новият вожд се наричаше Богун.

Още преди това той заемаше висок пост между казаците в съвета и в боя. Всички го сочеха като заместник на Хмелницки, когото надминаваше в омразата си към ляхите.

Богун пръв от казашките полковници бе застанал заедно с татарите при Берестечко начело на петдесет хиляди души. Участва в тридневните боеве на конницата — и разгромен заедно с хана и ордите на Йереми, успя да изведе от погрома по-голямата част от своите сили и да намери убежище в стана. Сега, след падането на Дедяла, партията на непримиримите му предаде главното командване, като вярваше, че той едничък ще успее да спаси стана и войската.