Генрик Сенкевич - С огън и меч

Вече в късна нощ събраните се разотидоха и тръгнаха в две посоки. Пани и пан Витовски, пан Пшемски и красниставският староста потеглиха с полковете си към Топоров, а Скшетуски с княгинята и хоронгвата на Володийовски — към Тарнопол. Нощта беше спокойна и хубава, както денят. Рояци звезди светеха на небето. Луната изгря и освети покритите с паяжина поля. Войниците започнаха да пеят; после от ливадите се издигнаха бели изпарения и превърнаха околността в нещо като грамадно езеро, осветено от блясъка на луната.

В такава именно нощ някога Скшетуски бе излязъл от Збараж и в такава нощ сега усещаше как сърцето на Елена бие до неговото сърце.

Но историческата трагедия не завърши нито при Збараж, нито при Зборов, там не завърши дори първото й действие. Две години по-късно цялото казачество отново се вдигна на бой срещу Жечпосполита. Хмелницки въстана по-силен от когато и да било, а с него тръгна ханът с всичките си орди и същите ония вождове, които видяхме вече при Збараж: дивият Тухай бей и Урум мурза, и Артим Гирей, и Нурадин, и Галга, и Амурат, и Субагази. Огнени стълбове от пожари и човешки стонове вървяха сред тях — хиляди бойци покриваха полята, изпълваха горите, половин милион уста надаваха войнствени викове — и на хората се струваше, че е дошъл краят на Жечпосполита.

Но и Жечпосполита вече се бе пробудила от вцепенението, скъсала бе с някогашната политика на канцлера, с преговорите и договорите. Вече се знаеше, че само мечът може да осигури по-продължителен мир, и когато кралят тръгна срещу неприятелското наводнение, с него вървеше стохилядна войска и шляхтичи освен мравуняка от нестроеваци и слуги.

Не липсваше никой от лицата, включени в досегашния разказ. Там беше княз Йереми Вишньовецки с цялата си дивизия, в която постарому служеха Скшетуски, Володийовски и доброволецът Заглоба; бяха двамата хетмани, Потоцки и Калиновски, откупени вече от татарски плен. Беше и полковник Стефан Чарнецки, по-късно победител на шведския крал Карл Густав, и пан Пшемски, който командваше цялата артилерия, и генерал Убалд, и пан Арцишевски, и красниставския староста, и брат му, яворският староста, по-късно крал Ян ІІІ, и Лудвиг Вейхер, поморски воевода, и Якуб, малборски воевода, и хоронжи Конецполски, и княз Доминик Заславски, и епископи, и коронни сановници, и сенатори — цялата Жечпосполита със своя върховен вожд краля.

Най-сетне в полята край Берестечко се срещнаха тия маси, стотиците хиляди хора, и там се състоя една от най-големите битки в историята на света, отзвук от която прозвуча из цяла тогавашна Европа.

Сражението продължи три дни. През първите два везните на щастието се колебаеха — третия ден се стигна до генерален бой, който реши победата. Боят бе започнат от княз Йереми. Този ден на първата среща беше ден на триумф за политиката на страшния Ярема — затова на него се полагаше да удари пръв срещу неприятеля.

И го видяха начело на цялото ляво крило как без ризница, гологлав, летеше като вихър по полето срещу огромните пълчища, съставени от всички запорожки конници, от всички кримски, ногайски, белгородски татари, от силистренски и румелийски турци, от урумбали 383 383 От Европейска Турция. — Б.пр. , еничари, сърби, власи, периери 384 384 Жители на предградието Пера в Цариград. — Б.пр. , и други диви бойци, събрани от Урал, Каспийско море и Меотските блата чак до Дунав.

И както река се губи от очите в разпенените морски бездни, така изчезнаха от очите полковете на княза в това море от неприятели. Над равнината се издигна облак прах като развилняла се вихрушка и закри бранниците…

Цялата войска гледаше тоя свръхчовешки бой — и кралят също, а подканцлерът Лешчински издигна кръстно дърво и благославяше обречените на смърт.

В това време от другата страна почна да обгражда кралската войска целият казашки табор от двеста хиляди души, настръхнал с оръдията си, бълващ огън като змей и измъкващ малко по малко грамадното си тяло.

Но преди да се измъкне целият, от оня облак прах, в който изчезнаха полковете на Вишньовецки, започнаха да изскачат отделни конници, после десетки, после стотици, после хиляди, после десетки хиляди — и да хвърчат към възвишенията, където стоеше ханът, заобиколен от елитната си гвардия.

Дивите тълпи бягаха в безумна паника и безредие — полските полкове се носеха след тях.

Хиляди молойци и татари застлаха с телата си бойното поле, а между тях лежеше, разсечен със сабя на две, закоравелият враг на ляхите и верен казашки съюзник, дивият и храбър Тухай бей.