Генрик Сенкевич - С огън и меч

— Хайде! — викаше Заглоба и мушкаше коня си с пети.

Летяха така десетина хвърлея, докато на завоя на пътя видяха току пред себе си цяла редица от коли и каляски, обградени от няколко десетки пазачи; едни от тях, щом видяха срещу себе си въоръжени хора, забързаха напред, за да попитат кои са те.

— Свои! От кралската войска! — викна пан Заглоба. — А вие кои сте?

— Пани Витовска от Сандомеж! — гласеше отговорът.

Скшетуски така се развълнува, че без сам да знае какво прави, се изхлузи от коня и застана край пътя с разтреперани крака. Свали шапка, а по слепите му очи течеше обилна пот и пред щастието си тоя рицар трепереше с цялото си тяло. Пан Михал също скочи от седлото и хвана през кръста премалелия рицар.

Зад тях застанаха всички отстрани на пътя, снели шапки, а в това време колите и каляските наближиха и започнаха да минават покрай тях. С пани Витовска пътуваха петнайсетина различни дами, които гледаха учудено рицарите, без да разбират какво означава тая процесия от войници край пътя.

Докато най-сетне в средата на шествието се появи една каляска, по-украсена от другите; през отворения й прозорец очите на рицарите видяха сериозното лице на възрастна дама, а до нея сладкия и прекрасен образ на княгиня Курцевич.

— Дъще! — изкрещя Заглоба и се хвърли слепешката към каретата. — Дъще! Скшетуски е с нас!… Дъще!

В шествието започнаха да викат: „Стой! Стой!“ Настана суетня и бъркотия; в това време Кушел и Володийовски поведоха или по-скоро влачеха Скшетуски към каретата, а той съвсем беше загубил сили и им тежеше все повече. Главата му увисна на гърдите и не можеше повече да върви, а падна на колене до стъпенката на каляската.

Но миг по-късно силните и сладки ръце на Елена държаха оклюмалата и измършавяла глава на рицаря.

А Заглоба, като видя изумлението на пани Витовска, извика:

— Това е Скшетуски, героят от Збараж! Той се промъкна през неприятеля, той спаси войската, княза и цялата Жечпосполита! Да го благослови Бог и да живеят!

— Да живеят! Vivant! Vivant! — викаше шляхтата.

— Да живеят! — повториха драгуните на княза така, та чак гръм се разнесе по топоровските поля.

— Към Тарнопол! При княза! На сватба! — викаше Заглоба. — Е, какво, дъще! Свърши се твоята неволя!… А за Богун палач и меч!

Свещеник Чечишовски беше вдигнал очи към небето, а устата му повтаряха чудните слова на вдъхновения проповедник:

— „Сеитбата беше сред плач, а жътвата в радост…“

Настаниха Скшетуски в каретата до княгинята — и шествието продължи пътя си. Денят беше чуден, спокоен, дъбравите и полята се къпеха в слънчева светлина. Ниско по угарите и по-високо над тях — и още по-високо в лазурния въздух — плуваха тук-таме сребърни нишки паяжина, които в късна есен покриват като сняг полетата по ония места. И навсякъде цареше велико спокойствие, само конете пръхтяха бодро в шествието.

— Пане Михал — каза Заглоба, като буташе със стремето си стремето на Володийовски, — нещо пак ме е хванало за глътката и ме държи като тогава, когато пан Подбипента — Бог да го прости! — излизаше от Збараж. Но като си помисля, че тия двамата най-сетне се намериха, така леко ми става на сърцето, сякаш съм изпил на един дъх цяла кана петерцимент 382 382 Вид испанско вино. — Б.пр. ! Ако и на тебе не ти се случи брачно приключение, на старини ще гледаме техните деца. Всеки се ражда за нещо различно, пане Михал, а нас двамата като че ли повече ни бива за бой, отколкото за женитба.

Малкият рицар не отговори нищо, само мустачките му замърдаха по-силно от обикновено.

Пътуваха до Топоров, а оттам за Тарнопол, където трябваше да се присъединят към княз Йереми и заедно с неговите хоронгви да тръгнат за Лвов на сватба. Из пътя Заглоба разказваше на пани Витовска какво се бе случило в последно време. Така тя узна, че след нерешената убийствена битка при Зборов кралят подписал мирен договор с хана, не особено изгоден, но поне осигуряващ спокойствие за известно време на Жечпосполита. По силата на тоя договор Хмелницки оставаше и занапред хетман и имаше право от безчислените маси на простолюдието да си избере четирийсет хиляди редовни войници, но срещу тази отстъпка се заклеваше във вярност и послушание пред краля и съсловията.

— Няма съмнение — каза Заглоба, — че с Хмелницки отново ще се стигне до война, но ако нашият княз тоя път получи хетмански жезъл, всичко ще се развие другояче…

— Ваша милост, я кажи на Скшетуски най-важното нещо — рече малкият рицар, като доближи коня си до тях.