Генрик Сенкевич - С огън и меч

— Кой беше с тебе?

— Ваша милост! Хей, ваша милост! — викна слугата, уплашен от промяната, настъпила върху лицето на рицаря.

— Кой беше с тебе? — извика Скшетуски и като хвана Женджан за раменете, почна да го разтърсва, а и сам се тресеше като от треска и мачкаше слугата с железните си ръце.

— Ще кажа вече! — извика Женджан. — Свещеникът да прави каквото иска: княгинята беше с нас, а сега е при пани Витовска.

Скшетуски се вцепени, затвори очи, а главата му падна тежко върху възглавницата.

— Помощ! — викна Женджан. — Негова милост като че ли издъхна! Помощ! Какво направих аз!… По-добре да си бях мълчал. О, за Бога! Скъпи ми господарю, продумай, ваша милост… За Бога! Имал е право свещеникът да ми забранява… Ваша милост! Хей, ваша милост!…

— Нищо ми няма! — обади се най-сетне Скшетуски. — Къде е тя?

— Слава Богу, че ваша милост оживя!… По-добре да не казвам вече нищо. Тя е с пани Витовска, жената на сандомежкия кастелан… Всеки момент могат да пристигнат тук… Слава Богу!… Само ваша милост да не умира вече… Всеки момент могат да пристигнат тук… Ние избягахме в Замошч… И там свещеникът предаде княгинята на пани Витовска… за приличие… защото във войската има и вагабонти… Богун я запази, но току-виж се случило нещо… Аз имах много неприятности, но казвах на войниците, че е роднина на княз Йереми, и те се държаха прилично… А и доста пари изхарчих по пътя…

Скшетуски отново лежеше неподвижен, но очите му бяха отворени, обърнати към потона, а лицето му много сериозно — изглежда, че се молеше. Когато свърши, скочи, седна на леглото и рече:

— Дай ми дрехите — и кажи да оседлаят конете!

— А къде искаш да вървиш ваша милост?

— Дай ми по-скоро дрехите.

— Ваша милост сякаш знае, че имаме всичко, защото и кралят даде преди заминаването си, и разни други панове дадоха. И три много хубави кончета в конюшнята. Де да имах аз поне едно такова!… Но по-добре е, ваша милост, да полежиш още и да си починеш, нямаш още никакви сили.

— Нищо ми няма. Мога да яздя. За Бога, побързай!

— Знам аз, че тялото на ваша милост е от желязо — добре, и така да е. Само че, ваша милост, ще трябва да ме защитиш пред свещеник Чечишовски… Ето дрехите тук… По-добри и от арменските дрехари не могат да се купят… Обличай се, ваша милост, а аз ще кажа да донесат винена супа, бях вече поръчал на слугата на свещеника да свари.

След тия думи Женджан се погрижи за яденето, а Скшетуски започна да облича бързо дрехите, оставени от краля и пановете. Само от време на време грабваше слугата и го притискаше до развълнуваните си гърди, а слугата му разказваше всичко ab ovo 380 380 От яйцето, тоест от самото начало (лат.). — Б.пр. . Как срещнал във Влодава Богун, посечен от пан Михал, но вече поизлекуван, как узнал от него за княгинята и получил пернач. Как после отишли с пан Михал и пан Заглоба в долищата на Валадинка и като убили вещицата и Черемис, взели княгинята, а после какви големи премеждия трябвало да преживеят, когато бягали от войските на Бурлай.

— Пан Заглоба съсече Бурлай — намеси се трескаво Скшетуски.

— Той е храбър мъж — отговори Женджан, — друг такъв още не съм виждал, нали един е храбър, друг красноречив, трети хитър, а у пан Заглоба го има всичко това. Но най-лошото, ваша милост, беше в горите оттатък Плоскиров, когато ни нападна ордата. Пан Михал и пан Заглоба останаха, за да я привлекат към себе си и да задържат преследвачите, а аз завих към Константинов, като заобиколих Збараж, защото мислех, че татарите са убили малкия пан и пан Заглоба и сега летят подир нас именно към Збараж. И не зная как Бог в своето милосърдие е спасил малкия пан и пан Заглоба… Мислех, че ще ги съсекат. В това време ние бягахме с княгинята между Хмелницки, който идеше от Константинов, и Збараж, накъдето бяха отишли татарите.

— Те не дойдоха там веднага, понеже пан Кушел ги отблъсна. Но кажи по-нататък.

— Ако знаех това — но не го знаех, — щяхме да се промъкнем с княгинята между татарите и казаците като през тесен дол. За добра чест целият край беше пуст, така че никъде не видяхме жив човек, нито по селата, нито в градчетата, всичко се беше разбягало от татарите, кой накъдето му видят очите. Аз цял треперех от страх да не ме хванат, което в края на краищата не можах да избягна. Скшетуски спря да се облича и попита:

— Как така?

— Ами така, ваша милост. Попаднах на казашкия разезд на Донец, брата на оная Горпина, у която княгинята се намираше в дола. За щастие аз го познавах добре, тъй като той ме бе виждал при Богун. Поздравих го от името на сестра му, показах му пернача на Богун и му разказах всичко: как Богун ме е изпратил за княгинята и как ме чака оттатък Влодава. А той ми повярва, защото беше приятел на Богун и знаеше, че сестра му пази княгинята. Мислех, че ще ме пусне и ще ме снабди с необходимото за път, но той ми казва така: „Там се събира всенародно опълчение и току-виж си попаднал в ръцете на ляхите. Остани, казва, с мене, ще отидем при Хмелницки, там в стана момичето ще бъде на най-безопасно място, сам Хмелницки ще го пази за Богун.“ Като ми каза това, аз се вцепених — какво мога да му възразя? Тогава му казвам, че Богун я чака и че ще отговарям с главата си, ако не му я отведа веднага. А той на това: „Ще съобщим тогава на Богун, а ти не заминавай, че там са ляхите.“ Започнах да се препирам, той също спореше с мен, докато най-сетне каза: „Много ме учудва, че се страхуваш толкова да отидеш при казаците — ей, ти да не си предател?“ Едва тогава разбрах, че няма друг изход, освен да офейкам през нощта, понеже той вече почна да ме подозира. Седем пъти се изпотих, ваша милост. И аз вече се стягах за път, когато през нощта ни нападна пан Пелка от кралските войски.