Генрик Сенкевич - С огън и меч

Такава ръка бе необходима на тоя див край и диви жители, защото в Задднеприето отиваха най-неспокойните елементи от Украйна, отиваха заселници, привлечени от плодородието на земята, избягали крепостни селяни от всички части на Жечпосполита, престъпници, които бягаха от затвора, с една дума, както би рекъл Ливий, „pastorum convenarumque plebs transfuga ex suis populis“ 90 90 Тълпа от пастири и пришълци, избягали от своите племена (лат.). — Б.пр. . Да ги подчини на известен ред и да ги превърне в спокойни заселници можеше само такъв лъв, от чийто рев трепереше всичко.

Пан Лонгинус Подбипента виждаше княза за пръв път на погребението и не можеше да повярва на собствените си очи. Той бе слушал толкова много за славата му, та си го представяше като някакъв гигант, с цяла глава по-висок от другите хора, а пък князът всъщност беше почти нисък на ръст и доста слаб. Той беше още млад, едва на трийсет и шест години, но по лицето му вече личаха военните несгоди. Защото докато в Лубни живееше като истински крал, при многобройните акции и походи споделяше несгодите на обикновения войник, ядеше черен хляб и спеше върху кече на голата земя, а понеже по-голямата част от живота му минаваше по становете, това се бе отразило на лицето му. Все пак това лице още от пръв поглед издаваше необикновен човек. Върху него се четеше желязна, непоколебима воля и величие, пред които всеки неволно трябваше да наведе глава. Виждаше се, че тоя човек знае своята мощ и величие и ако утре му се сложи корона на главата, не би се чувствал нито учуден, нито притиснат от тежестта й. Очите му бяха големи, спокойни, почти благи, но в тях като че ли бяха приспани мълнии и човек чувстваше: спукана му е работата на оня, който ги разбуди. Затова никой не можеше да издържи спокойния блясък на тоя поглед и бяха виждали посланици, дворяни с голям опит, които, застанеха ли пред Йереми, се смущаваха и не знаеха как да започнат речта си. Впрочем в своето Задднеприе той беше истински крал. От неговата канцелария излизаха привилегии, права и дарения: „Ние, по божия милост княз и господар“ и т.н. А и малцина от големите господари смяташе равни на себе си. Князе, в жилите на които течеше кръв на някогашни владетели, биваха при него маршали. Такъв беше на времето си и бащата на Елена, Васил Булиха Курцевич, чийто род, както се спомена по-рано, произхожда от Кориат или всъщност от Рюриковци.

У княз Йереми имаше нещо, което въпреки вродената му любезност държеше хората на разстояние. Понеже обичаше войниците, той сам фамилиарничеше с тях, но с него никой не смееше да фамилиарничи. Въпреки всичко, ако заповядаше на рицарите си да скочат с конете в бездната на Днепър, биха го направили без колебание.

От майка си влахинка той бе наследил бяла кожа на лицето с белотата на нажежено желязо, от което духа горещина, и черна като гарваново крило коса, която беше остригана по цялата глава и само отпред се спускаше по-дълга и подрязана над веждите така, че закриваше половината му чело. Той се обличаше по полски, не се грижеше много за дрехите си и само на големи празници носеше скъпо облекло, но тогава цял светеше от злато и скъпоценни камъни. Няколко дни по-късно пан Лонгинус присъства на такова тържество, когато князът прие на аудиенция пан Розван Урсу. Аудиенциите на посланиците винаги ставаха в така наречената синя зала, защото на потона й Хелм от Гданск бе нарисувал небе със звезди. Тогава князът сядаше под балдахин от кадифе и хермелини на висок стол, подобен на трон, чиято подставка за краката беше покрита с позлатена ламарина, а зад княза стояха свещеник Муховецки, секретарят, маршал княз Воронич, пан Богуслав Машкевич, зад тях пажове и дванайсет телохранители с алебарди, облечени по испански; залата беше препълнена с рицари, великолепно облечени. От името на влашкия господар пан Розван молеше княза с влиянието и със страшното си име да издейства от хана да забрани на буджашките татари да нахлуват във Влашко, където всяка година нанасяли страхотни вреди и опустошения. Князът отговори на прекрасен латински език, че буджашките татари не слушали много и самия хан, но че през април очакват ханския посланик Чауш Мурза и чрез него ще повдигне пред хана въпроса за оплакванията на Влашко. Преди това пан Скшетуски вече беше направил доклада си за своята мисия, както и за всичко, което беше чул за Хмелницки и за бягството му в Сечта. Князът реши да придвижи няколко полка към Кудак, но не придаваше особено значение на тая история. И така, когато наглед нищо не заплашваше спокойствието и мощта на задднепърското владение, в Лубни започнаха тържества и забави както по повод пребиваването на посланика Розван, така и защото пановете Бодзински и Ласота най-сетне тържествено поискаха от името на сина на воеводата Пшемски ръката на по-голямата княгиня Ана и получиха утвърдителен отговор и от княза, и от княгиня Гризелда.