Генрик Сенкевич - С огън и меч

Очичките на Ануша стреляха по пан Лонгинус до известна степен умишлено, за да ядосат пан Скшетуски. Но поручикът нямаше да забележи това, ако не беше Володийовски, който го побутна с лакът и рече:

— Нека в ясър да попадна, ако Ануша не се усуква около тая литовска върлина.

— Сам й кажи това.

— Разбира се, че ще й кажа. Хубава двойка ще бъдат те.

— Ще може да я носи вместо карфица на жупана си, точно такава е пропорцията помежду им.

— Или вместо китка пера на шапката си.

Володийовски отиде при литовеца.

— Ваша милост — каза той, — едва-що си дошъл тук, но виждам, че си голям съблазнител.

— Защо приказваш така, братко благодетелю, защо така?

— Защото завъртя ума на най-хубавото момиче от придворните дами.

— Благодетелю — каза Подбипента и скръсти ръце, — какво говориш, ваша милост?

— Погледни, ваша милост, панна Ана Борзобогата, в която всички тук сме влюбени, как те пронизва с очичките си. Само че се пази, ваша милост, да не те прати за зелен хайвер, както всички нас е пращала.

След тия думи Володийовски се обърна кръгом, отдалечи се и остави пан Лонгинус напълно изумен. Той дори не посмя да погледне веднага към Ануша и едва след някое време ненадейно хвърли поглед и чак се разтрепера. Иззад рамото на княгиня Гризелда две светещи очи наистина го гледаха с любопитство и упорито. „Apage satanas!“ 94 94 Махни се, сатана! (лат.). — Б.пр. — помисли литовецът и избяга в другия ъгъл на залата като ученик, облян в руменина.

Обаче изкушението беше тежко. Това дяволче, което надничаше иззад раменете на княгинята, беше толкова съблазнително, тия очички така ярко светеха, че нещо теглеше пан Лонгинус поне още веднъж да ги погледне. Но изведнъж той си спомни своя обет, пред очите му се изправи Сваликачулката, прадядото Стовейко Подбипента, трите отсечени глави и страх го облада. Прекръсти се и тая вечер не погледна повече.

Но на другия ден сутринта отиде в квартирата на Скшетуски.

— Пане поручик, скоро ли ще тръгваме? Какво, ваша милост, си чувал за войната?

— Какво припираш, ваша милост? Бъди търпелив, докато не влезеш във войската.

Защото пан Подбипента не беше още записан на мястото на починалия Закшевски. Трябваше да чака, докато минат три месеца, което щеше да стане едва на първи април.

Но той наистина бързаше, затова продължаваше да пита поручика:

— Негово височество князът нищо ли не е казал по тоя въпрос?

— Нищо. Кралят може би и до смъртта си не ще престане да мисли за война, но Жечпосполита не я иска.

— А нали казваха в Чигирин, че се надига казашки бунт?

— Вижда се, че обетът много е дотегнал на ваша милост. Колкото до бунта, трябва да се знае, че преди пролетта няма да избухне, защото, макар зимата да е лека, все пак си е зима. Сега е едва 15 февруари, мразове все още могат да настъпят всеки ден, а казакът не тръгва в полето, ако не може да се окопае, защото зад насип те се бият страхотно, но в полето не могат да издържат.

— Значи дори за казаците трябва да се чака?

— Имай предвид, ваша милост, и това, че дори да успееш през време на бунта да намериш своите три глави, пак не се знае дали ще бъдеш освободен от обета си, защото едно са кръстоносците и турците, а друго своите — може да се каже, деца eiusdem matris 95 95 На една и съща майка (лат.). — Б.пр. .

— О, велики Боже! Ех, че труден въпрос ми заби в главата, ваша милост! Ето ти отчаяние! Дано свещеник Муховецки разреши тия съмнения, защото иначе няма да имам дори миг спокойствие.

— Разбира се, че ще ги разреши, защото е човек учен и набожен, но сигурно няма да каже друго. Bellum civile 96 96 Гражданска война (лат.). — Б.пр. е война между братя.

— Ами ако чужда сила дойде на помощ на бунтовниците?

— Тогава ще имаш поле за действие. Но сега едно мога да препоръчам на ваша милост: чакай и бъди търпелив.

Обаче самият пан Скшетуски не можеше да последва тоя съвет. Обземаше го все по-голям копнеж, досаждаха му дворцовите тържества и тия лица, които по-рано гледаше с такова удоволствие. Най-сетне пановете Бодзински и Ласота, както и пан Розван си заминаха, а след тяхното заминаване настъпи дълбоко спокойствие. Животът потече еднообразно. Князът беше зает с надзора на огромните си имоти и всяка сутрин се затваряше с комисарите, които пристигаха от цялата Рус и от Сандомежката област — затова рядко имаше дори военни учения. Шумните офицерски пиршества, на които се говореше за бъдещи войни, неизказано досаждаха на Скшетуски и той, с ловна пушка на рамо, побягваше край река Солоница, където някога Жулкевски 97 97 Станислав Жулкевски (1547–1620) — прочут полски пълководец и държавник. — Б.пр. беше разгромил така страшно Наливайко, Лобода и Кремпски. Следите от тая битка вече се бяха затрили и в човешката памет, и на бойното поле. Само понякога земята изхвърляше от недрата си побелели кости, а от водата стърчеше казашки насип, иззад който са се бранили толкова отчаяно запорожците на Лобода и Наливайковата волница 98 98 Дружини от свободни селяни. — Б.пр. . Но вече и по насипа беше израсъл гъст храсталак. Там именно Скшетуски се криеше от дворцовата гълчава и вместо да стреля по птиците, потъваше в спомени; там пред очите на душата му се изправяше, призовано от паметта и сърцето, любимото момиче; там сред мъглата, шумола на тръстиките и меланхолията на пейзажа изпитваше облекчение от собствения си копнеж.