Генрик Сенкевич - С огън и меч

Здесь есть возможность читать онлайн «Генрик Сенкевич - С огън и меч» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2002, ISBN: 2002, Издательство: Труд, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

С огън и меч: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «С огън и меч»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-1
nofollow
p-1
p-2
nofollow
p-2
p-3
nofollow
p-3

С огън и меч — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «С огън и меч», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но пан Володийовски сам разбираше, че е вдигнал много високо мерника, и не може да лелее и най-малка надежда, още повече, че и за княгинята вече се бяха явили двама сватове, пан Бодзински и пан Ласота, от името на пан Пшемски, син на ленчицкия воевода. И сега нещастният Володийовски разказваше тия си нови мъки на нашия поручик и го посвещаваше във всички работи и тайни на двора, които Скшетуски слушаше с половин ухо, защото умът и сърцето му бяха заети с нещо друго. Ако не бяха ония знойни безпокойства, които обикновено винаги придружават дори споделената любов, пан Скшетуски щеше да се чувства щастлив от завръщането си след дълго отсъствие в Лубни, където го обкръжиха благосклонни лица и оная глъчка на войнишкия живот, с която отдавна беше свикнал. Защото Лубни, макар и да беше само замък и панска резиденция, по великолепие можеше да се сравнява с всички седалища на „кралчетата“ 79 79 Става дума за „столиците“ на някои самостоятелни полски магнати, управлявали владенията си като независими държави. — Б.пр. , но все пак се отличаваше от тях по суровия си, истински лагерен живот. Който не познаваше тамошните обичаи и ред, като пристигнеше дори в най-спокойно време, можеше да сметне, че там се готви някакъв военен поход. Войника ценяха там повече от дворянина, желязото — от златото, звука на военните тръби — от пировете и забавите. Навсякъде цареше образцов ред и непозната другаде дисциплина; навсякъде се виждаха рицари от различни хоронгви: бронирани, драгунски, казашки, татарски и влашки, в които служеше не само цялото Задднеприе, но и доброволно шляхта от всички области на Жечпосполита. Който искаше да мине през истинска рицарска школа, отиваше в Лубни. Затова покрай украинците там не липсваха нито мазури, нито литовци, нито малополсчани, та дори и прусаци. Пешите полкове и артилерията, или така наречените „огневи части“, бяха съставени предимно от подбрани немци, наети срещу високо възнаграждение; в драгунските части служеха главно местни хора, литовците — в татарските хоронгви, малополсчаните предпочитаха да постъпват в бронираните части. Князът не позволяваше на рицарството да безделничи. Затова в стана цареше непрекъснато движение. Едни полкове излизаха да сменят други в станиците и паланките, други пристигаха в столицата. Ученията траеха през целия ден. А понякога, при все че беше спокойно от татари, князът предприемаше далечни походи в глухите степи и дебри, за да приучи войниците към походи, да стигне там, където никой не е достигнал, и да разнесе славата си. Така миналата есен той се спусна по левия бряг на Днепър до Кудак и там пан Гроджицки, началник на крепостта, го прие като независим монарх. После продължи покрай праговете чак до Хортица 80 80 Остров на река Днепър в Запорожието. — Б.пр. и заповяда върху оброчището на кучкасите да се издигне голяма могила от камъни за спомен и в знак, че никой полски господар досега не е бивал толкова далеко по тия места 81 81 Това са думи на Машкевич, който надали е знаел за пребиваването на Самуел Зборовски в Сечта. — Б.пр. .

Пан Богуслав Машкевич, добър войник, макар и млад, а същевременно и учен човек, който е описал тая експедиция, както и другите походи на княза, разказваше на пан Скшетуски чудеса за нея, а пан Володийовски ги потвърждаваше веднага, понеже и той бе взел участие в похода. Видели тогава праговете и им се чудели, особено на страшния Ненаситец, който всяка година поглъщал по няколко десетки души, както някога Сцила и Харибда 82 82 Подводни скали и водовъртежи между Италия и Сицилия, олицетворени като грамадни чудовища в „Одисея“. — Б.пр. . После се впуснали на изток, по запалената степ, където не можело да се стъпи поради недогорелите остатъци, та трябвало да увиват краката на конете с кожи. Там попаднали на много влечуги, слепоци и грамадни смокове, дълги до десет лакти и дебели колкото мъжка ръка. Из пътя по самотните дъбове дълбаели pro aeterna rei memoria 83 83 За вечен спомен (лат.). — Б.пр. княжеския герб, а накрая стигнали в толкова глухи степи, където вече нямало и следи от човек.

— Мислех — казваше ученият пан Машкевич, — че най-сетне по примера на Одисей ще трябва да слезем и в ада. А пан Володийовски допълваше:

— А хора от хоронгвата на пан Замойски, която вървеше напред, се кълняха, че били видели ония fines 84 84 Граници (лат.). — Б.пр. , където се свършва orbis terrarum 85 85 Светът (лат.). — Б.пр. .

От своя страна поручикът разказваше на другарите си за Крим, където бе прекарал почти половин година в очакване отговора на негово величество хана, за тамошните градове, останали от стари времена, за татарите и за тяхната военна мощ, а накрая за ужаса им, като чули, че се готви голям поход срещу Крим, в който ще вземат участие всички сили на Жечпосполита. Сред такива разговори всяка вечер очакваха завръщането на княза. През това време поручикът представяше на всичките си по-близки другари пан Лонгинус Подбипента, който беше приятен човек и веднага спечели сърцата, а като показа при опитите с меча свръхчовешката си сила, спечели всеобщото уважение. Той разказа на този-онзи за прадядо си Стовейко и за трите отсечени глави, замълча само за обета си, защото не искаше да се излага на шеги. Особено си допаднаха с пан Володийовски, и то поради чувствителните си сърца; затова и след няколко дни почнаха да ходят заедно да въздишат на крепостните насипи, един по звездата, която светеше много високо, за да може да я достигне, alias 86 86 Иначе казано (лат.). — Б.пр. , по княгиня Ана, другият по неизвестната, от която го деляха трите обещани глави.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «С огън и меч»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «С огън и меч» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «С огън и меч»

Обсуждение, отзывы о книге «С огън и меч» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x