Генрик Сенкевич - С огън и меч

При тия думи поручикът се изправи още по-гордо, а погледът му стана остър и студен като нож.

— Но аз ви познавам, предатели! — изгърмя той. — Искате да дадете роднината си на селяк, стига само той да ви остави имота, който сте заграбили незаконно.

— Ти самият си предател! — викна княгинята. — Така ли се отплащаш за гостоприемството? Такава ли е твоята благодарност? О, змия! Кой си ти? Откъде си се взел?

Братя Курцевичи започнаха да щракат с пръсти и да се оглеждат по стените за оръжие, а поручикът викаше:

— Поганци! Заграбили сте имота на сирачето, но няма да го бъде. След един ден князът вече ще знае всичко.

Като чу това, княгинята се спусна към дъното на стаята, грабна оттам един маждрак и тръгна с него към поручика. Князете също грабнаха кой каквото му попадна подръка, един сабя, друг боздуган, трети нож и го обградиха в полукръг, задъхани като глутница побеснели вълци.

— При княза ли ще отидеш? — викаше княгинята. — А знаеш ли дали ще излезеш жив оттук? Дали това не е последният ти час?

Скшетуски скръсти ръце върху гърдите и не мигна дори.

— Връщам се от Крим като посланик на княза — каза той — и само една капка моя кръв да капне тук, за три дни и пепел няма да остане от това място, а вие ще изгниете в тъмницата на Лубни. Има ли сила на тоя свят, която би могла да ви запази? Не заплашвайте, защото аз не се боя от вас.

— Ще загинем, но по-напред ще загинеш ти.

— Тогава удряй — ето гърдите ми.

Князете и майка им продължаваха да държат острията насочени към гърдите на поручика, но човек би казал, че някакви невидими вериги бяха сковали ръцете им. Те пъхтяха и скърцаха със зъби, късаха се от безсилен гняв — но никой не удряше. Обезсилило ги бе страшното име на Вишньовецки.

Поручикът беше господар на положението.

Безсилният гняв на княгинята се изля само в поток от обиди:

— Измамнико! Просяко! Голтако! Княжеска кръв ти се дощяла — няма да го бъде! На всекиго друг ще я дам, не и на тебе. Това и князът не може да ни наложи.

А пан Скшетуски отговори:

— Не е време да ви изтъквам произхода си, но мисля, че вашето княжеско достойнство би могло с гордост да носи подир мене меча и щита ми. Впрочем щом един селяк е бил добър за вас, тогава аз съм по-добър. Колкото до моето богатство, и то може да се мери с вашето, а понеже казвате, че няма да ми дадете Елена, слушайте какво ще ви кажа: и аз ще ви оставя в Розлоги, без да ви искам сметка за времето, докато сте били настойници.

— Не подарявай нещо, което не е твое.

— Не подарявам, а давам обещание за в бъдеще и го подкрепям с рицарската си дума. И така, избирайте: или ще дадете сметка на княза за настойничеството си и ще напуснете Розлоги, или ще ми дадете момичето, а имота ще задържите…

Маждракът бавно се изплъзваше от ръцете на княгинята. След малко падна със звън на пода.

— Избирайте — повтори пан Скшетуски: — aut pacem, aut bellum 78 78 Или мир, или война (лат.). — Б.пр. .

— Цяло щастие е — каза вече по-меко княгинята, — че Богун излезе на лов със соколи, за да не гледа ваша милост пред очите си, понеже той още вчера беше пълен с подозрения. Иначе нямаше да се размине без кръвопролитие.

— Ваша милост пани, и аз нося сабя не само за да ми обтяга колана.

— Все пак помисли, ваша милост, хубаво ли е от страна на такъв кавалер, който е влязъл с добро в къщата, така да заплашва хората и да взема момичето насила, като че ли от турско робство я изтръгва.

— Може, щом без нейно желание предстои да бъде продадена на тоя селяк.

— Не говори, ваша милост, така за Богун, защото, макар родителите му да са неизвестни, той е воин по призвание и славен рицар, а ние го познаваме от дете и е като роднина в къщата ни. Ако му се вземе момичето, за него е все едно, че с нож са го промушили.

— Ваша милост пани, време е вече да тръгвам, затова прощавайте, че ще повторя още веднъж: избирайте!

Княгинята се обърна към синовете си:

— Е, мои синчета, какво ще кажете на толкова смирената молба на тоя кавалер?

Булихови се спогледаха, побутваха се с лакти и мълчаха. Накрай Симеон измърмори:

— Ако заповядаш да бием, мамо, ще бием, ако кажеш да дадем момичето, ще го дадем.

— И да бием — лошо и да дадем — лошо. После се обърна към Скшетуски:

— Така ни притисна, ваша милост, до стената, че не можем и дъх да си поемем. Богун е луд човек, готов е на всичко. Кой ще ни запази от неговото отмъщение? Сам ще загине от ръката на княза, но първо нас ще погуби. Какво да правим?

— Ваша работа.