Генрик Сенкевич - С огън и меч

— Забележете, ваша милост панове, щом и най-малката сламчица в окото ти пречи да гледаш, как тогава да не му повредят ума големите късове смола, които са попаднали в мозъка му?

— Това е много деликатен instrumentum — забеляза пан Лонгинус. Внезапно старата княгиня забеляза промененото лице на Богун.

— Какво ти е, соколе?

— Душата ме боли, майко — каза той мрачно, — но казашката дума не е сапунен мехур, ще издържа.

— Търпи, синко, ще има награда.

Вечерята свърши, но медовина доливаха непрекъснато в чашите. Дойдоха и казачета, повикани да танцуват. Засвириха балалайки, забумтяха барабани, при чиито звуци сънливите момчета трябваше да играят. По-късно и младите Булихови се втурнаха в танца. Старата княгиня сложи ръце на кръста и почна да ситни на място, да подскача, да тананика, а като видя това, пан Скшетуски се спусна да танцува с Елена. Като я обхвана с ръце, му се струваше, че къс от рая притиска до гърдите си. Във въртежа на танца дългите й плитки се омотаха около шията му, сякаш девойката искаше да го привърже към себе си завинаги. Тогава шляхтичът не издържа и като разбра, че никой не гледа, наведе се и с всичка сила целуна сладката й уста.

Късно през нощта, когато останаха сами с пан Лонгинус в стаята, дето им бе постлано за спане, поручикът, вместо да си легне, седна на дивана и рече:

— Утре с друг човек ще заминеш за Лубни, ваша милост.

Подбипента, който тъкмо беше свършил молитвата си, ококори очи и попита:

— Какво значи това? Ти тук ли ще останеш, ваша милост?

— Не аз ще остана, а сърцето ми ще остане и само dulcis recordatio 72 72 Сладкият спомен (лат.). — Б.пр. ще замине с мене. Ти ме виждаш, ваша милост, в голяма алтерация 73 73 Тревога (лат.). — Б.пр. , защото от нежни желания едва мога да си поема дъха oribus 74 74 С устата (лат.). — Б.пр. .

— Да не би да си се влюбил в младата княгиня, ваша милост?

— Това е истина, както е истина, че ме гледаш пред себе си, ваша милост. Сънят бяга от клепачите ми и само за въздишки имам желание, от което навярно цял ще се превърна в пара. Казвам ти това, ваша милост, защото имаш нежно и гладно за чувство сърце, та ще разбереш мъката ми.

Пан Лонгинус започна сам да въздиша в знак, че разбира мъките на любовта, а след малко попита жално:

— Да не би и ти, ваша милост, да си дал обет да останеш девствен?

— Това е несериозен въпрос, ваша милост, защото, ако всички даваха подобен обет, тогава genus humanum 75 75 Човешкият род (лат.). — Б.пр. щеше да изчезне.

Влизането на един слуга прекъсна по-нататъшния разговор. Той беше стар татарин с проницателни черни очи и набръчкано като сушена ябълка лице. Като влезе, хвърли многозначителен поглед към Скшетуски и попита:

— Не се ли нуждаете от нещо, ваша милост панове? Може би по чашка медовина преди лягане?

— Няма нужда.

Татаринът се приближи до Скшетуски и пошепна:

— Имам да кажа на ваша младост една думичка от страна на девойката.

— Бъди наш посредник! — възкликна радостно поручикът. — Можеш да говориш и пред тоя кавалер, защото аз разкрих тайната си пред него.

Татаринът извади от ръкава си една панделка и каза:

— Младата господарка изпраща на ваша милост тоя ешарп и поръча да ви кажа, че ви обича от цялата си душа.

Поручикът грабна панделката и започна да я целува с увлечение и да я притиска до гърдите си и едва като се поуспокои малко, попита:

— Какво ти поръча да ми кажеш?

— Че обича ваша милост от цялата си душа.

— Вземи тоя талер за добрата вест. Значи, каза ти, че ме обича?

— Така каза!

— Ето ти още един талер. Бог да я благослови, защото и тя ми е най-скъпа. Кажи й… или чакай: сам ще й напиша. Донеси ми само мастило, перо и хартия.

— Какво? — попита татаринът.

— Мастило, перо и хартия.

— Такива неща у нас няма. По времето на княз Васил имаше, а и после, когато младите князе се учеха от калугера да пишат — но това беше отдавна.

Пан Скшетуски щракна с пръсти.

— Ваша милост Подбипента, нямаш ли мастило и пера?

Литовецът разпери ръце и вдигна очи нагоре.

— Тю, дявол да го вземе! — каза поручикът. — Гледай каква неприятност!

В това време татаринът клекна пред огъня.

— Защо ще пишете — каза той, като ровеше във въглищата. — Господарката отиде да спи. Каквото искаш да й пишеш, ваша милост, утре можеш да й го кажеш.

— Тогава работата е друга. Както виждам, ти си верен слуга на княгинята. Ето ти трети талер. Отдавна ли служиш?

— Хо! Хо! От четирийсет години, когато княз Васил ме взе в плен — и оттогава му служих вярно, а когато оная нощ заминаваше завинаги, остави детето на Константин, а на мене ми рече: „Чехли! И ти няма да оставиш момичето и ще го пазиш като очите си.“ Лаха ил Алла! 76 76 Няма друг бог освен Аллах. — Б.пр. .