Генрик Сенкевич - С огън и меч

Върнаха се в гостната стая, в която князете, като не знаеха как да забавляват гостите, продължаваха да ги канят да се чувстват като у дома си и им се кланяха до пояс. Пан Скшетуски веднага погледна остро и гордо Богун в очите, но не намери в тях нито заяждане, нито предизвикателство. Лицето на младия главатар сияеше от любезна веселост, която беше толкова добре симулирана, че можеше да излъже и най-опитното око. Поручикът го разглеждаше внимателно, защото в тъмнината преди това не бе могъл да различи чертите му. Сега видя строен като топола левент, с мургаво лице, с буйни черни мустаци, увиснали надолу. Веселостта на това лице пробиваше през украинската замисленост като слънце пред мъгла. Хайдушкият главатар имаше високо чело, а върху него се изсипваше черна коса във форма на бретон, вчесан косъмче по косъмче и равно подрязан над гъстите вежди. Орловият нос, издутите ноздри и белите зъби, които блясваха при всяка усмивка, придаваха на това лице малко хищен израз, но изобщо беше тип на украинска, буйна, колоритна и предизвикателна хубост. Изумително великолепното облекло също така отличаваше степния молоец от облечените с кожуси князе. Богун носеше жупан 70 70 Старинна дълга дреха у поляците, подобна на рокля, върху която се е обличал контушът, също дълга дреха, но с цепнат ръкав. — Б.пр. от сребърно ламе и червен контуш — в червено се обличаха всички переяславски казаци. На бедрата му беше препасан пояс от креп, от който висеше разкошна сабя на копринен портупей; но и сабята, и дрехите бледнееха пред прекрасния турски кинжал, затъкнат в пояса, чиято дръжка беше така обсипана със скъпоценни камъни, та чак искри се сипеха от нея. Така нагизден всеки вероятно би го взел по-скоро за някакво господарско синче, отколкото за казак, особено защото свободното му държание и господарски маниери не говореха за нисък произход. Богун се приближи до пан Лонгинус и изслуша историята за прадядо му Стовейко — как отсякъл главите на тримата кръстоносци, а после се обърна към поручика и сякаш нищо не се бе случило помежду им, попита съвсем свободно:

— Чувам, че ваша милост се връщаш от Крим?

— От Крим — отвърна сухо поручикът.

— И аз съм бил там и при все че не съм стигал до Бахчисарай, мисля, че и там ще бъда, ако се сбъднат благоприятните вести.

— За какви вести говориш, ваша милост?

— Чува се, че милостивият крал ще започне война с турчина и тогава князът воевода ще навлезе в Крим с огън и меч. От тия вести безкрайна радост е обхванала цяла Украйна и Низ, защото ако с такъв вожд не повилнеем в Бахчисарай, с никого другиго няма да стане това.

— Ще повилнеем, това е тъй сигурно, както че Бог е на небето — обадиха се князете Курцевичи.

Поручикът бе спечелен от почитта, с която хайдушкият главатар се изразяваше за княза, и поради това се усмихна и каза вече с по-мек тон:

— Виждам, ваша милост, че не ти стигат походите с низовци, които те покриха със слава.

— Малка война — малка слава, голяма война — голяма слава. Конашевич Сагайдачний 71 71 Казашки хетман, отличил се в редица войни и по-специално в сражението между полските и турските войски при украинското градче Хотим (1621 г.). — Б.пр. я спечели не на чайките, а при Хотим.

В този момент вратата се отвори и в стаята бавно влезе Васил, най-големият от князете Курцевичи, воден за ръка от Елена. Той беше човек в зряла възраст, бледен и отслабнал, с аскетично и тъжно лице, което напомняше светец от византийска икона. Дългата коса, преждевременно побеляла от нещастията и битките, падаше чак до раменете му, а вместо очи имаше две червени ями; в едната си ръка държеше месингов кръст, с който прекръсти из стаята и към насъбраните.

— В името на Отца и Сина и на Светата Пречиста Дева! — Ако сте апостоли и носите добри вести, добре дошли под християнския покрив. Амин!

— Извинявайте, ваша милост панове — измърмори княгинята, — той е умопобъркан.

А Васил продължаваше да прави кръстни знаци и да говори:

— Защото е писано в апостолските послания: „Които пролеят кръв за вярата, ще бъдат спасени; които паднат за земни блага, за печалба или плетка — ще бъдат осъдени…“ Да се молим! Горко вам, братя! Горко и на мене, защото за плячка вдигахме война! Боже, бъди милостив към нас, грешниците! Боже, бъди милостив… А вие, мъже, които сте дошли отдалече, какви новини носите? Вие апостоли ли сте?

Той млъкна и сякаш чакаше отговор, затова поручикът отговори след малко:

— Далече сме ние от такъв висок чин. Ние сме само войници, готови да умрем за вярата.