Генрик Сенкевич - С огън и меч

Ами ако княз Йереми си спомни чии са Розлоги и надникне да види какви грижи се полагат за Елена или сам в името на паметта на Васил поиска да поеме грижата за нея? Тогава навярно княгинята и синовете й ще трябва да напуснат Розлоги — затова тя предпочиташе в Лубни да забравят, че на тоя свят живеят някакви Курцевичи. Затова пък младите князе растяха полудиви и повече казаци, отколкото шляхтичи. Още като юноши те вземаха участие в крамолите на старата княгиня, в нападенията срещу семейство Шивински, в походите против татарските групи. Те изпитваха вродено отвращение към книгите и по цели дни стреляха с лък или се упражняваха с боздуган, сабя и в хвърляне на въже с примка. Те дори не се занимаваха и със стопанството, защото майката го държеше в ръцете си. И жално беше да гледаш тия потомци на знаменит род, в чиито жили течеше княжеска кръв, но чиито навици бяха сурови и груби, а умовете и закоравелите им сърца напомняха необработена степ. През това време те израснаха като дъбове, но понеже знаеха, че са прости, срамуваха се да живеят с шляхтата и по-мила им беше дружбата на дивите казашки главатари. И затова те рано влязоха във връзка с Низ, където ги смятаха за другари.

Понякога по половин година и повече седяха в Сеч; ходеха на „работа“ с казаците, участваха в походите срещу турците и татарите, което в края на краищата стана тяхно главно и любимо занимание. Майка им не се противопоставяше на това, защото те често докарваха богата плячка. Но при един поход най-големият, Васил, попадна в ръцете на неверниците. Наистина, братята с помощта на Богун и на неговите запорожци го освободиха, но с прогорени очи. Оттогава той трябваше да си седи вкъщи; и както по-рано беше най-дивият, така после стана много мек и потъна в размисли и в служба на Бога. Младите продължаваха военния си занаят, който накрая им спечели прякора „князеказаци“. И наистина, достатъчно беше да се погледне в Розлоги-Сиромахи, за да се отгатне какви хора живеят в него. Когато посланикът и пан Скшетуски спряха пред портата със своите коли, видяха не дворец, а по-скоро просторна барака, скована от грамадни дъбови греди, с тесни прозорци, подобни на бойници. Жилищата на прислугата и казаците, конюшните, хамбарите и съкровищниците се намираха непосредствено до къщата и образуваха безформена постройка, съставена от многобройни, по-високи и по-ниски части, отвън толкова бедна и недодялана, че ако не се виждаше светлината в прозорците, мъчно можеше де бъде сметната за човешко жилище. На двора пред къщата се виждаха два кладенеца с геранила, а близо до портата — стълб с колело на върха, върху което седеше опитомена мечка. Здрава порта, също от дъбови греди отваряше пътя към двора, който целият бе ограден с ров и палисада.

Личеше, че това защитено място беше осигурено срещу нападения и нахлуване. То по всичко напомняше гранична казашка паланка и при все че по-голямата част от шляхтишките домове край границата имаха същия вид, това повече от другите приличаше на хищническо гнездо. Слугите, които излязоха да посрещнат гостите с факли, приличаха повече на разбойници. Грамадни кучета на двора се дърпаха от синджирите, сякаш искаха да се откъснат и нахвърлят върху дошлите; от конюшните долиташе цвилене на коне, младите Булихови заедно с майка си започнаха да викат на прислугата, да й дават заповеди и да я ругаят. Сред такава врява гостите влязоха в къщата и едва сега пан Розван Урсу, който при вида на дивото и жалко свърталище преди това почти съжаляваше, че бе приел поканата да нощува тук, наистина се изуми от онова, което видяха очите му. Вътрешността на къщата съвсем не отговаряше на лошия й изглед отвън. Най-напред влязоха в обширен трем, чиито стени бяха почти целите покрити с доспехи, оръжие и кожи от диви зверове.

В две грамадни печки горяха дебели дървета и при яркия им блясък се виждаха богати редици от лъскави конски брони, турски ризници, по които тук-таме светеха скъпоценни камъни, телени ризници с позлатени копчета, полуброни, накоремници, ринграфи 67 67 Иконички като медальони, които рицарите носели на гърдите си. — Б.пр. , скъпи стоманени брони, полски и турски шлемове, както и шлемове с метална мрежа по раменете и с горнище от сребро. На отсрещната стена висяха щитове, които вече не се употребяваха по онова време; до тях полски копия и източни маждраци; оръжие за сеч също имаше много, като се почне от саби, та чак до кинжали и ятагани, чиито ръкохватки светеха с различни багри като звезди в блясъка на огъня. По ъглите висяха на връзки кожи от лисици, вълци, мечки, белки и хермелини — ловни трофеи на князете. По-долу покрай стените дремеха на обръчи ястреби, соколи и грамадни скални орли, донесени от далечните източни степи и използвани за преследване на вълци.