Генрик Сенкевич - С огън и меч

От трема гостите преминаха в грамадна гостна стая. И тук в покрита камина гореше буен огън. В тази стая имаше още по-голям разкош, отколкото в трема. Голите греди на стените бяха покрити със златоткани материи, на пода бяха постлани великолепни източни килими. Насред стаята имаше дълга маса с крака на кръст, направена от обикновени дъски, а върху нея големи чаши от венецианско стъкло, целите позлатени или гравирани. Край стените бяха наредени по-малки маси, скринове и полици, а върху тях ковчежета и кутии, натъпкани с предмети от бронз, месингови свещници и часовници, които навремето турците са задигнали от венецианците, а казаците от турците. Из цялата стая имаше множество скъпи предмети, които често пъти стопаните не знаеха за какво да употребяват. Навсякъде разкошът се смесваше с най-голяма степна простота. Скъпоценните турски скринове, натъпкани с бронз, абанос, седеф, стояха до нерендосани полици, простите дървени столове до меки софи, покрити с килими. Възглавниците, наслагани по източна мода върху софите, имаха калъфи от сърма или скъпа синя коприна, но рядко бяха напълнени с пух, а по-често със сено или грахови шушулки. Скъпите тъкани и луксозни предмети представляваха така нареченото турско и татарско „богатство“, отчасти купено на безценица от казаците, отчасти трофей от многобройните войни още на стария княз Васил, отчасти плячкосано при задружните походи със запорожците на младите Булихови, които предпочитаха да се впускат с чайки 68 68 Някогашни казашки лодки с две кормила. — Б.пр. по Черно море, отколкото да се женят или да гледат стопанство. Всичко това никак не учудваше пан Скшетуски, който добре познаваше домовете край границата, но влашкият болярин се изуми, като видя сред тоя разкош братя Курцевичи с мешинени ботуши и с кожуси, не много по-добри от ония, които носеха слугите; учуди се също и пан Лонгинус Подбипента, свикнал в Литва на друг ред.

В същото време младите князе посрещаха гостите си искрено и радушно, макар че — като малко отракани в обществото — вършеха това толкова несръчно, та поручикът едва сдържаше смеха си.

По-големият, Симеон, казваше:

— Радваме се на ваша милост панове и сме благодарни за благоволението ви. Нашият дом е ваш дом, затова се чувствайте като у дома си. Приветстваме ви с поклон в нашата скромна къща.

И макар в тона му да не личеше никакво смирение, нито разбиране, че приема по-високопоставени от себе си, той се кланяше до пояс по казашки обичай, а зад него се кланяха и по-младите братя, като смятаха, че гостоприемството изисква това, и казваха:

— Нашите почитания, ваша милост панове, нашите почитания!…

В това време княгинята дръпна Богун за ръкава и го отведе в друга стая.

— Слушай, Богун — рече тя бързо, — нямам време да говоря дълго. Видях, че имаш зъб на тоя млад шляхтич и търсиш да се заядеш с него.

— Майко! — отговори казакът и целуна ръка на старата. — Светът е широк, неговият път е един, моят — друг. Нито съм го чул, нито съм го видял, но нека да не ми се навежда към младата княгиня, иначе ще го светна със сабята.

— Хей, ти си луд, луд си! Къде ти е умът, казако? Какво става с тебе? Искаш да погубиш и нас, и себе си ли? Той е войник на Вишньовецки и поручик, човек с тежест, ето бил е пратеник на княза при хана. Знаеш ли какво ще стане, ако падне косъм от главата му в нашата къща? Воеводата ще обърне погледа си към Розлоги, ще отмъсти за него, нас ще ни прогони, където ни видят очите, а Елена ще вземе в Лубни. И тогава какво? И с него ли ще се заядеш? Ще нападнеш Лубни ли? Опитай се, ако искаш да намажеш кола, казако загубен… Навежда ли се шляхтичът към момичето, не се ли навежда — ще си отиде, както е дошъл, и толкоз. А ти се владей, пък ако не искаш, върви си, откъдето си дошъл, да не ни докараш беля на главата.

Казакът хапеше мустак, сумтеше, но разбра, че княгинята е права.

— Те утре ще си заминат, майко — каза той, — а аз ще се владея, само че нека черновеждата не излиза при тях.

— Ти какво? Да помислят, че я държа затворена ли? Ще излезе, защото аз искам така! Ти не командвай тук, в къщата ми не си ти господарят.

— Не се сърдете, княгиньо. Щом не може другояче, ще стана сладък като турска баклава. Няма да скръцна със зъби, няма да посегна към сабята дори да ми кипи отвътре, дори душата ми да стене. Нека бъде вашата воля.

— Ето така те искам, соколе. Вземи теорбана 69 69 Струнен музикален инструмент, подобен на китара. — Б.пр. , засвири, запей, тогава и на душата ти ще олекне. А сега ела при гостите.