Софи Оксанен - Чистка

— Стигнах чак до Турайда.

— Къде?

— Турайда. Вижда се от този насип тук.

— Какъв насип?

— Откъдето тръгва лифтът. Красива гледка. Оттам се виждаше другата половина на долината. Един чифлик и замъкът на Турайда.

Паша усили музиката.

— Отидох дотам с такси. Имението беше санаториум и оттам взех такси за Турайда.

— Какво? Затова ли се мота толкова адски дълго?

— Таксиджията ми разказа за розата от Турайда.

Паша настъпи газта. Гласът на Лаврентий трепереше от водката и вълнението. Паша увеличи музиката още, навярно за да не чува другаря си, който се бе облегнал на Зариното рамо. Алкохолът в дъха му имаше студена миризма, ала напиращият през него глас бе натежал от меланхолия и копнеж и изведнъж Зара се засрами, задето ги бе доловила. Това не беше човешки глас, той принадлежеше на нейния враг.

— Там има гроб, гробът на розата от Турайда. Гробът на преданата любов. От него тъкмо си тръгваха двойка младоженци, бяха оставили рози. Бялата рокля на булката… Някой бе занесъл и червени карамфили.

Гласът му секна. Подаде й бутилката водка и Зара сръбна. Лаврентий изрови отнякъде хляба и й го предложи. Тя си отчупи късче. Беше омекнал към нея. У подобни хора способността да обръщат внимание намалява. Навярно би могла да се измъкне от ръцете му. Ала опиташе ли да избяга сега, трябваше да отиде другаде, не там, накъдето пътуваха Паша и Лаврентий. А може би все пак би сполучила.

Паша се разсмя.

— И розата от Турайда ли има сини очи? Сигурно приготвя и най-вкусните шашльики 21на света?

Шишето на Лаврентий удари рамото му. Колата внезапно поднесе към ръба на канавката, после обратно към другата мантинела и пак се върна.

— Луд!

Успя да овладее колата и пътуването към мястото за нощуване продължи с тирадата на Паша относно плановете му за Талин.

— И казина като във Вегас. Само трябва да бъдеш бърз, да бъдеш пръв, лотото и казината в Талин. Всичко е възможно!

Лаврентий се наливаше с водка, късаше хляб, черпеше Зара, а басите на стереото тресяха колата повече от дупките по пътя. Паша продължаваше да мели за своя Див запад — точно това бе Талин.

— Вие не схващате, тъпаци.

Лаврентий сви вежди.

— Сърцето на Паша тъжи по Русия.

— Какво? Луд ли си!

Паша го зашлеви, Лаврентий му отвърна, колата пак се насочи към канавката, а Зара се опита да се скрие пред седалката. Возилото се люлееше и лъкатушеше, гората прелетя покрай тях, черните борове, Зара се страхуваше, хвърчеше слюнка с дъх на алкохол, коженото яке на Паша смърдеше, седалките от изкуствена кожа на форда, вундербаум, колата се тресеше, чепкането продължи, докато най-сетне се успокоиха и Зара се осмели да се отпусне в дрямка. Събуди се, когато Паша свърна в двора на свои познати бизнесмени. Остана с тях цялата вечер, Лаврентий й нареди да го придружи в неговата стая и я налегна, повтаряйки името на Верочка.

През нощта Зара предпазливо отмести ръката му от гръдта си, измъкна се от леглото и се облегна на резето на прозореца. Изглежда щеше да се отвори лесно. Пътят, който се мержелееше измежду завесите, бе дебел и примамлив език. В Талин сигурно пак щяха да я заключат в същата стая. Все някога това трябваше да се промени.

На следващия ден пристигнаха във Валмиера, където Лаврентий купи на Зара пряники, а оттам потеглиха за Валга. Паша и Лаврентий не разговаряха повече, отколкото бе наложително. Наближаваха Естония. Пътят канеше и мамеше, ала тя все още бе далеч. Нямаше да избяга — не, разбира се, не би могла.

На границата във Валга Паша извади от джоба си изпомачкана карта. Лаврентий почука по нея с пръст.

— Не минавай през този граничен пункт. Да заобиколим.

Колата затрополи по селския път, подмина дървения стълб, представляващ границата, и се оказа в Естония. Ръката на Лаврентий почиваше върху бедрото на Зара и тя внезапно изпита силен копнеж да се свие в обятията му и да заспи. Толкова много оставаше от дълга й, че надминаваше възможностите й да смята. Някой ден.

Предишната нощ Лаврентий й бе обещал, че веднъж Паша да завърти бизнеса си с казиното, тя щяла да започне работа там и да печели в пъти повече. Всичко щяла да си изплати.

Някой ден.

1992, Талин

Всъщност бе злополука.

Беше направила няколко добри видеозаписа. Или поне дотолкова успешни, че Лаврентий си пускаше един от тях, докато Паша го нямаше. Лаврентий бе споменал, че Зара имала очи като на Верочка, същия син цвят. Паша заподозря, че другарят му е хлътнал по Зара, и го докачи. Лаврентий се изчерви. Паша щеше да се пръсне от смях.