Софи Оксанен - Чистка

— Представи си само, дори курва като теб може да спечели милиони там! — обясни й Паша и се изсмя.

Самата мисъл бе толкова абсурдна, че и Зара я досмеша. Щяха да се пукнат от смях.

1991, Берлин

Клиентът имаше пръстен с шипове на пишката и още нещо, Зара не си спомняше какво. Помнеше само, че най-напред привързаха на Катя дилдо, второ — на нея, и трябваше да се чукат една-друга едновременно, после накараха Катя да я разтвори, мъжът започна да го вкарва в нея и Зара не помнеше нищо повече.

На сутринта не можеше да седи, нито да ходи, само да лежи на мястото си и да пуши „Принс“. Катя не се виждаше, но така или иначе нямаше как да я разпитва, Паша само щеше да се ядоса. Чу как Лаврентий му каза зад вратата, че днес щели да идват при Зара само за свирки. Паша не се съгласи. После вратата се отвори, Паша влезе в стаята й и нареди да си свали полата и да разкрачи крака.

— Това на здрава путка ли ти прилича?

— По дяволите, кофти работа. Нина да дойде да я зашие.

Тя се появи, направи няколко шева, даде й хапчета и си тръгна, отнасяйки светлочервената си, омазана с перлено червило усмивка. Лаврентий и Паша седнаха на постовете си зад вратата. Чуваше се Лаврентий да говори за розите, които искал да изпрати на жена си, Верочка. Скоро щели да имат годишнина от сватбата, двайсет години, щели да си направят пътешествие до Хелзинки.

— После я покани и в Талин. Така или иначе ще бъдем там — чу се и Паша.

Талин? Зара притисна ухо о пролуката на вратата. Каза ли Паша, че ще ходят в Талин? Кога? Дали просто не й се бе счуло? Или бе разбрала погрешно? Не, такива неща не остават недоразбрани. Мъжете споменаха Талин и че щели и двамата да бъдат там, при това скоро, понеже говореха и за годишнината от сватбата на Лаврентий, за подаръка на Верочка, а този ден бе наближил.

Светлинната реклама на отсрещната сграда цъфтеше като четирилистна детелина, „Принс“-ът грееше като фенер и всичко бе тъй ясно. Зара попипа снимката в тайното джобче на сутиена си.

Следващият път, когато Лаврентий остана сам зад вратата й, тя почука и го повика по име. Той отвори и застана на прага в широк разкрач. В едната си ръка държеше нож, в другата — частично резбовано парче дърво.

— Какво пък сега?

— Лавруша.

Понеже хората стават по-благосклонни, когато се обърнеш към тях на малко име, Зара се възползва от него, при това в галената му форма.

— Лавруша дорогой, в Талин ли ще ходите?

— Теб пък какво те засяга?

— Говоря естонски. Доста добре.

Лаврентий мълчеше.

— Естонският е малко като финския. А там има много клиенти от Финландия. И тъй като двата езика си приличат, бих могла да поема естонските клиенти и руснаците, и германците, както и тук, но също така и финландците.

Лаврентий мълчеше.

— Лавруша, момичетата ми казаха, че там бъкало от финландци. И тук дойде мъж от Финландия и спомена, че в Талин момичетата били по-добри и сам той предпочитал да ходи там. Говорих му на естонски и ме разбра.

На практика онзи тип плещеше на някаква смесица от фински, немски и английски, но нямаше как Лаврентий да провери това. Докато се церемонеше до прозореца без панталон, само по чорапи, той й каза на английски: Мацките в Талин са много горещи. Наташа, мацките в Талин. Мацките в Русия също са много горещи. Ама мацките в Талин, Наташите в Талин. Трябва да си в Талин. И ти си гореща. Финландците обичат горещите Наташи в Талин. Ела в Талин, Наташа.

Лаврентий се махна, без да каже нищо.

След някой и друг ден вратата се отвори с трясък. Паша я срита в ребрата.

— Та така. Тръгваме.

Зара се сви в единия край на леглото. Той я издърпа на пода за крака.

— Обличай се.

Зара стана, започна да се приготвя, пъргаво, налагаше се да бъде бърза, когато й заповядваха, трябваше да бъде бърза. Паша излезе от стаята, викна нещо, някое от момичетата изписка, Зара не позна гласа, чу се как Паша удря, момичето запищя по-силно, Паша удари втори път, момичето млъкна. Зара си навлече втора риза, попипа дали снимката е в сутиена й, пъхна забрадката и полата в джоба на палтото си и натъпка другия, на гърдите си, с тютюн, попърс и болкоуспокояващи — невинаги ги даваха, макар да имаше нужда от тях. Другия джоб напълни с гримове, третия — с бучки захар, понеже се случваше и да забравят да й дадат храна. И пионерската значка. Нея си я носеше от Владики, понеже бе тъй горда, че я бе получила, и тя бе удържала на пътешествието през всички клиенти и нощи. Беше нейният талисман срещу злото. Веднъж Паша я забеляза, изтръгна я от ръката й, изсмя се и й я хвърли обратно.