Софи Оксанен - Чистка

Разглеждайки годишните тиражи и напечатаното под заглавието на вестника „ЕКП ЦК Асоциация за агитация и пропаганда“, Алийде дочу в главата си треперещия от плам глас на Мартин. Социалистическото общество предоставя най-добрите условия за развитието на науката, напредъка на икономиката, успешното завладяване на космоса ! Алийде поклати глава, ала гласът на мъжа й не изчезна. Капиталистическият свят няма да смогне на буреносния прогрес в стандарта ни на живот! Капиталистическият свят ще изостане и ще рухне! Безмерно количество броеве: колко повече стомана е била произведена в сравнение с предходната година, колко била надвишена тази и тази норма, как планът за година бил изпълнен за месец напред, винаги само напред, още по-напред, напред, по-велики победи, по-големи печалби, победа, победа, победа! Мартин никога не казваше може би. Той не бе способен да се колебае, понеже не оставяше на думите си подобна възможност. Говореше само истини.

Имаше толкова много хартия за изхвърляне, че се наложи Алийде да изчака първата партида да изгори, преди да успее да натъпче още в отвора на печката. Кожата й се изцапа при докосването на старите книжа. Изми ръцете си чак до лактите, но пак се измърсиха, веднага щом хвана следващия вестник. Безкрайните издания на „Естонски комунист“. А после и всички поръчани книги: „Наблюдения от идеологическата работа в района на Вилянд“ от К. Раве, „Анализ на ефективността на продуктивното животновъдство в колхоза“ от Р. Хагелберг, „Въпросите на младия комунист относно растежа“ от Надежда Крупская. Глазираната с изгубен оптимизъм камара пред печката растеше. Можеше да изгори всичко постепенно, да използва книжата за разпалки, но й се стори по-важно да се отърве от тях на мига. Би било по-разумно да се концентрира върху намирането на материали, които биха могли да бъдат използвани срещу нея. Мартин от край време си бе от хората, дето знаят как да пазят собствения си гръб, значи със сигурност имаше нещо. Независимо от това камарата боклуци пред печката я дразнеше твърде много.

След като къса и гори хартия няколко дни поред, Алийде взе стълбата от обора и успя да я завлече до фронтона на къщата, макар да й тежеше и да теглеше ръцете й към земята. Хийсу търчеше след някакъв нисколетящ боен самолет, така и не можа да свикне с тях, все се опитваше да ги хване, по няколко пъти на ден, лаеше ги побеснял от ярост. Кучето изчезна зад оградата, а Алийде изправи с усилие стълбата до стената на къщата. От години не се бе качвала в тази част на тавана. Бъркотията там щеше да се окаже повече от достатъчна, ъглите бяха пълни с неудобни изказвания и тезиси за потулване.

Миризма на таван. Закачулиха я паяжини и някакъв странен вкус на меланхолия. Алийде завърза още веднъж забрадката под брадичката си и пристъпи напред. Остави вратата отворена, очите й привикнаха към мрака, докато се взираше в по-голямата част от камарите вехтории. Откъде да започне? Таванската част над фронтона на къщата бе затрупана с всевъзможни неща: чекръци, совалки, обущарски калъпи, стари кошници за картофи, стан, велосипеди, играчки, ски, щеки, рамки на прозорци, крачна шевна машина „Сингер“, която Мартин бе качил на тавана против волята й — Алийде предпочиташе да си я остави в стаята, понеже й вършеше добра работа. Жените от селото пазеха „Сингер“-ите си, а случеше ли се да си вземат нова машина, предпочитаха модела с педал — ами ако пак се случи нещо, ако токът спре? Мартин рядко се ядосваше видимо и избягваше да противоречи на жена си относно домакинската работа, ала „Сингер“—ът си отиде, заменен от електрическа руска „Чайка“. Тогава Алийде си замълча, просто реши, че Мартин мрази всичко от времето на някогашна Естония и иска да даде пример, да покаже, че имат доверие на руските машини. Ала „Сингер“-ът бе единствената вещ от онова време, от която мъжът й пожела да се отърве. Защо точно той, защо само той? Vota mind, mul on suudlemata huuled, vota mind, mul on süütus ja au. Vota mind, mul on Singeri ömblusmasin, vöta mind, mul on pingpongi laud. 8Кой ли пееше тази песен? Във всеки случай никой по тези места. Младите пеещи гласове в главата й се примесиха с пухтенето на Мартин отпреди десетилетия, докато влачеше „Сингер“-а по стълбата към тавана. Къде бе чувала тази песен? Беше в Талин, когато гостува на братовчедка си. Защо бе отишла там? На зъболекар ли? Това беше единствената възможна причина. Братовчедка й я заведе в града и насреща им се зададоха група студенти, запели Вземи мен, имам си машина „Сингер“. Смееха се тъй безгрижно. Пред тях бе целият им живот, бъдещето ги теглеше с пълна пара. Момичетата с късите си поли и високите, лъскави ботуши. Шифонени шалове се вееха по косите и вратовете им. Братовчедка й добродушно се оплака от дължината на полите, но и тя носеше на главата си кърпа от шифон. Говореше се, че били на мода. По лицата на младежите се четяха безброй възможности. Нейното бъдеще още тогава бе отминало. Песента звънтя в ушите й дни наред, не, седмици. Примесваше се с млякото, което пръскаше във ведрото, с калта по подметките на галошите й, със стъпките й, докато вървеше край полето на колхоза, докато гледаше Мартин, ентусиазиран от разцвета му, от бъдещето, прегазило сърцето й с тежкия си вагон, с решителните си гайки, със стахановските си мускули, неумолимо, неизбежно.