Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четерилогия

— Боя се… Страшно се боя… Не отивай в това змийско гнездо. Сърцето ми е стегнато. Чувствувам, че ще стане нещо…

Ала веднага тя се дръпна назад. Огън премина в зениците й. Тя вдигна лице. Гласът й прозвуча твърдо, настойчиво.

— Върви, върви… Не ме слушай… Не знам какво говоря… Върви… Това е твой дълг. И аз ще дойда с тебе… Каквото се случи, с двама ни ще се случи… Детето ще оставим тука, на майка ти… Отговори, че приемаш поканата за лов.

Нежните й черти се бяха изопнали в сурово решение. Тънките вежди изглеждаха още по-черни сред пребледнялото от вълнение лице. Благите й очи пламтяха в дързък порив.

Навън се зачу еклив тропот на многобройни стъпки. Константин Тих водеше бунтовниците на съвещание с Калояна. На срещата остана да присъствува и Десислава. Тя плетеше шапчица за дъщеря си: ред бисер, ред жълтици, като слушаше внимателно думите на мъжете. След това тя вши в шапката и една малка дебела кост, извадена от главата на опечения за Никулден шаран. Викаха й „кръстчето“ и смятаха, че пази децата от уроки. Цяла нощ до разсвет те останаха да обмислят всички положения, всички средства, които могат да им бъдат от полза.

— Михаил е вече загубен… Народът не може да му прости регинския мир и не иска да чува за него… — каза Станиш. — Да изтърве такъв изгоден мир… Когато епирският деспот бе въстанал в гърба на Ласкарис, когато Драгота обсаждаше Мелник и ние бяхме готови да му се притечем на помощ оттук… И внезапно. Предлага мир. Защо? И най-сетне добре, нека поиска мир, ала защо се съгласява да го сключи на такива безумни условия?

— Разбира се, като праща разни руснаци, някакъв си Ростислав, унгарски васал, да му води преговорите… — извика Стефан със зачервено лице и ядно святкащи очи.

— Разправя се, че Ростислав бил подкупен от никейците… — каза полека Константин.

— Нищо чудно… Та той и без това вече го бе измамил веднъж… Нали уж му бе обещал помощ против Ласкарис? Къде остана това обещание? — скокна Елтимир. Долната му челюст се тресеше от негодувание.

— Ростислав е венгерско оръдие и чрез него те искат да се месят в нашите работи… — избухна гръмливо Константин. — Да, така е! Ала това няма да трае още много… Тако ми Три Светители… — Той вдигна мощната си ръка като за клетва.

Всички впериха очаквателно очи в севастократора. Само той, само неговите колебания ги възпираха още. Калоян трябваше вече да даде съгласието си за бунта. Всичко бе готово. От Търнов чакаха само тайна и бърза вест.

Калоян се изправи. Погледна ги кротко с тъмните си благи очи.

— Другари… Имам нещо да ви съобщя… Утре аз и жена ми заминаваме за Търновград, приемайки поканата за есенния лов на царския двор… Разрешението е близо:

За миг всички останаха замръзнали в безкрайна почуда. След това изведнъж в един глас почнаха да викат, почти да ръкомахат, да се прегръщат, да коленичат пред севастократора и да целуват туниката му.

— Най-сетне! Най-сетне! Хвала богу!

Калоян вдигна ръка. Настана трептяща тишина.

— Аз отивам като искрен братовчед на царя. Първом ще се опитам да го склоня с добро: да ви даде опрощение и правдини. Да отстрани Ирина и Петра от Търнов, да се вслуша в желанията на народа си. За негово добро и за доброто на държавата. Не се ли съгласи, чак тогава ще дам дума за обявяване на бунта…

Високи викове го прекъснаха:

— Не! Не! Не искаме вече Михаила… Ти само върви в Търнов… Само се яви в Царевец… Всичко е свършено… Ти ще заместиш Калимана! Ти ще бъдеш новият Калиман… Да живее Калиман II!… Да живее! Долу Ирина и Михаил!

Боляри и войводи бяха извън себе си от радост и възторг, сълзи течеха от суровите им мургави лица, а хълцания разтърсваха яките им гърди.

Въплътеният блян на дедите нямаше да бъде разрушен. Великото Асеново царство щеше да бъде спасено.

Играта бе тънка и опасна.

Защото и двете страни играеха на най-висока цена: живот и власт.

Царското семейство излезе да посрещне на три поприща извън града прескъпите си гости. Цял Търнов се бе стекъл, за да приветствува тоя, който носеше най-светлите надежди на страната. Ала не само от любопитство се бяха струпали огромните тълпи по крепостните стени, по двете страни на друма край Етъра, в подножието на Царевец, по ливадите извън градските порти. Не само за да се насладят на нечуваната гледка: как Ирина и севастократор Калоян ще си подадат ръка и как Петър ще прости на сестра си Десислава. Людете искаха да изпратят своя поздрав и да изкажат своята любов на благонравния мъж, за когото се носеше чудна мълва от Белград до Мидия, и от Обрущица до Драч. Под широк свилен покрив, носен от шестима млади болярски синове, тържествено пристъпяха белите коне на цар Михаила, майка му, младата царица, севастократорица Анна и севастократор Петра. Начело на дружината яздеха три редици царски стрелци, подир тях десет реда копиеносци, после идеха тръбачите, които високо издигаха тромпетите си, с веещи се пряпорци по тях. Подир покрова следваха кастрофилактът на престолнината заедно с видните представители на всички съсловия. Шествието се завършваше от няколко стотни пешаци и царските телохранители.