Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четерилогия

От запад ще дойдат разрушителите на Визанс — пише на пророческата колона, а изваянието сочеше с ръка мястото, където залязва слънцето. И наистина нещо тъмно и опасно се готвеше в Далечния запад, безбройни войски, натоварени на многочислени кораби, се канеха да минат през „Столицата на света“ на път за Божигроб. Какво добро можеше да се очаква от алчните за пари и власт рицари?

Пред входа на Топи Адриан каза:

— Нека забравим случката, княже. Нали оставаме пак добри приятели? — и протегна десница.

Иваница протегна своята без омраза.

С шум и оживени ръкомахания огромната навалица изпълваше четиридесетте редици скамейки, крито обикаляха Хиподрома.

Преди да се изкачат към мястото си, Теофил поиска да покаже на Иваница всички забележителности, които се намираха в него. Безценни произведения на изкуството, събрани от Египет, Елада и Рим, красяха мраморните пиедестали, които се издигаха по средата на ширната арена. Там беше римската вълчица с Ромул, увиснал на съсците й, чудовището Сцила и египетският сфинкс, чудни невиждани животни от бронз: слон, крокодил, хипопотам, един жилав мъж се бореше в жестока битка с някакъв грамаден лъв, изваянието на победите разперваше чистите си криле от бял мрамор, Херкулес изтягаше спокойно едрите си мишци. Особено дълго останаха пред изваянието на орела и змията. Тъй майсторски бе отбелязал ваятелят в камъка гърчещата се болка на отвлечената змия и гордостта на птицата. Върху широко разтворените криле на орела изкусен механик бе изписал черти, които е изгрев до залез-слънце показваха часовете на деня.

Изваянието на трите египетски животни: аспис, базилик и крокодил, вкопчани в жестока смъртна борба, изпълни Иваница с отвращение и ужас. Но затова пък толкова по-неземно хубава му се стори Елена Троянска. Като жива го гледаше божествената красавица с мраморните си очи. Златната диадема с безценни камъни стягаше косите, които стигаха чак до малките й крака. Омайната усмивка цъфтеше по чистата линия на устните й.

Можеше ли човек да сътвори толкова красота и съвършенство? Колко велик и от бога дарен ще е бил майсторът, чиито ръце са ваяли тая статуя… И този човек не е познавал спасението на кръста… Иваница обори глава, поразен и смаян от тази мисъл.

Радостни викове посрещнаха явяването на василевса в императорската ложа. Още малко и игрите щяха да почнат. Бързи засуетени движения се кръстосваха в треската на облозите, в нетърпението на очакването.

— Аз ще заложа за Сините — каза Адриан и изчезна някъде.

Белолики ромейки показваха самодоволно последните накити и платове, донесени от венециански и генуезки търговци. Някои дълго следяха с поглед непознатия момък с кестеняви къдрици и тъмните им очи припламваха в жаден блясък. Иваница и Теофил седнаха на местата си, които се намираха няколко реда под императорската ложа. Със затаен дъх огромната тълпа се загледа в човека, който дигна ръката си. Долу на арената бегачите бяха наредени в стройна редица.

Човекът махна с кърпа.

Отначало изглеждаше, че Зелените ще имат първенство. С безумни викове част от тълпата ги насърчаваше, докато останалите гневно ругаеха и проклинаха. После щастието мина на страната на Сините. Всички наскачаха прави. Някъде се сбиха, други ревяха обезумели от радост. Иваница също скочи и проследи с пламнал взор запотените морни бегачи. Десет пъти заобиколиха. Зелените отново почнаха да вземат предимство. Но на дванадесетата обиколка победиха Сините.

Дълго време тълпата не можеше да се успокои. Иваница се озърна. Трескаво вълнение опари и неговата кръв. Неясният грохот на огромната навалица го замая като вино. Изведнъж много глави се извърнаха с нескривано любопитство към празната ложа, която се намираше отляво, близо до императорската. Иваница също се обърна. Една стройна жена с дивна усмивка на уста, обвита в наметка от ален аксамит, поръбен със зирдави, се яви в ложата, придружена от трима мъже. Под наметката й надничаха стройни голи ръце, отрупани с гривни. Копринена диадема прибираше огнените й коси.

Тих шепот мина като дълъг трепет из тълпата.

Кира Ефросина… Кира Ефросина…

Иваница се дръпна, сякаш нещо го беше блъснало в гърдите. Пламъци лизнаха страните му. Той сложи треперещите си ръце върху коленете си и се помъчи да събере всичкото си внимание върху колесниците от посребрена мед, които бяха вече наредени на арената. Половината от кочияшите бяха облечени в сини туники, другата половина в зелени. Едрите буйни коне тропаха нетърпеливо с крак.