Конн Иггульден - Буревестник

— Сега половината домакинство ще се събуди, не се съмнявам. Ще остана да поговоря с кралицата; не се безпокойте. Дайте ми пак ръката си.

Хенри отвърна поглед, а докторът сряза една вена в свивката на ръката му и притисна плътта там, докато текна постоянна струйка кръв. Лекарят се вглеждаше внимателно в нейния цвят, държейки отдолу една купичка, която бавно се пълнеше.

Маргарет дойде, преди да е свършила процедурата, облечена в нощница и с дебела наметка върху раменете.

Доктор Олуърди се поклони, когато тя влезе — отчиташе нейния авторитет, но същевременно беше сигурен в своя.

— Толкова съжалявам, че Ваше Кралско Величество бе обезпокоена в такъв час. Крал Хенри продължава да не е добре. Негово Величество извика името Ви и боя се, че слугата… — Олуърди спря, защото Маргарет коленичи до съпруга си, без да дава вид, не е чула и дума от онова, което лекарят каза. Вместо това с отвращение се взря в бавно пълнещата се купа.

— Зле ли ти е, Хенри? Тук съм.

Хенри я потупа по ръката, успокоен от допира, докато се бореше с умората, която го завладяваше.

— Съжалявам, че те събудих, Маргарет — прошепна той. — Седях си тихичко и тогава Олуърди дойде и ми се прииска да си при мен. Може би трябва да спя сега.

— Разбира се, че трябва, Ваша Величество! — строго рече лекарят — Как иначе изобщо ще се оправите? — той се обърна към Маргарет: — Слугата не биваше да тича при Вас, милейди. Казах му, но той не ме послуша.

— Грешите — отвърна веднага Маргарет. — Щом съпругът ми ви казва да ме повикате, просто хвърляте чантата и тичате, мастър Олуърди.

Никога не бе харесвала надменния доктор. Той се отнасяше с Хенри все едно беше селският идиот, толкова поне забелязваше.

— Не мога да кажа — отговори Хенри на въпрос, който никой не му бе задавал.

Той отвори очи, но стаята сякаш се въртеше пред очите му и сетивата му плувнаха в киселините на кръвта му. Изведнъж се задави, устата му се напълни със зеленикав стомашен сок. Маргарет притаи дъх от ужас, когато течността с отвратителен горчив мирис се изплъзна от устните му.

— Уморявате краля, милейди — рече Олуърди, едва сдържайки задоволството си. С кърпата си той забърса енергично тънката лига, която излизаше от устата му. — В качеството си на кралски лекар…

Маргарет го погледна с такава злост, че той се изчерви и замлъкна. Хенри продължи да се дави, стенейки, докато стомахът му се свиваше и се изпразваше. Течностите изригваха от устата му върху одеялото или туниката му. Кръвта продължаваше да капе от ръката му, падаше на ярки капки около купата, които попиваха в завивката. Олуърди се тюхкаше край краля, попиваше и бършеше.

Маргарет държеше ръката на Хенри, който изведнъж се наведе напред с изпъкнали като въжета жили на врата. Купата с кръв излетя и се счупи с ужасяващ пукот, разливайки гъстото си съдържание по одеялото и на пода в уголемяваща се локва. Накрая спря върху пода с обърнато нагоре дъно. По цялото тяло на краля мускулите му се стегнаха в спазъм; очите му се забелиха.

— Ваше Величество? — поде притеснен Олуърди.

Нямаше отговор. Младият крал се превъртя на една страна, изпаднал в безсъзнание.

— Хенри, чуваш ли ме? Какво си направил с него? — попита го тя.

Доктор Олуърди поклати глава, изнервен и объркан.

— Милейди, нищо от това, което съм му дал, не може да причини припадък — обясни той. — Старата болест се вкопчи пак в него. Всичко, което правя, е да я държа под контрол.

Докторът се мъчеше да прикрие паниката си. Стъпи насред локвата кръв и се надвеси над краля. Пощипа бузите му, отпърво лекичко, после толкова силно, че остави червени следи.

— Ваше Величество?

Отговор не последва. Гърдите на краля се надигаха и спускаха както преди, но самият човек си беше отишъл, загубен за света.

Маргарет погледна отпуснатото лице на мъжа си, после лекаря, застанал отстрани с оплескано от кръв и повръщано черно палто. Протегна ръка и го сграбчи за ръката.

— Никакви гадни отвари повече, никакво пускане на кръв и хапчета. Край , докторе! Само посмей да протестираш и ще накарам да те арестуват и да те подложат на разпит. Аз ще се грижа за съпруга си.

Тя обърна гръб на лекаря и взе чисто парче плат, за да превърже все още кървящата от кюретата рана на ръката на Хенри. Стегна я здраво, като си помогна със зъби, после стисна мъжа си с две ръце. Главата му клюмна напред, а от устата му се процеждаше лига.

Олуърди зяпна, когато младата кралица, прехапала устни от колебание, вдигна ръка с отворена длан и я задържа във въздуха, като видимо цялата трепереше. После пое дълбоко въздух и удари плесница на Хенри, при което главата му се люшна назад. Той изобщо не издаде звук, макар че по бузата му бавно плъзна яркочервен отпечатък, който показваше къде го е ударила. Маргарет го остави да се отпусне назад в стола си, разрида се от отчаяние и болезнен страх. Устата на доктора се отвори и затвори, но той нямаше какво повече да каже.