Конн Иггульден - Буревестник

— Крал Хенри се чувства все по-добре, лорд Йорк. Не се и съмнявам, че ще поеме отново юздите на управлението.

— Разбира се, разбира се — отвърна той. — Всички се молим да е така. Е, чест е, че сте дошли да се срещнете с мен, милейди. Но ме викат. Ако ми разрешите, трябва да вляза, за да присъствам на вота.

Той се поклони отново, преди тя да успее да отговори. Маргарет го гледаше как влетява устремно в Бялата зала и цялата ѝ воля да му се противопостави се изпари. Но обкръжението му все още я наблюдаваше изпод сключени вежди, затова тя вдигна високо глава и отведе антуража си. Знаеше какво възнамеряват тези лордове, които толкова често говореха за необходимостта от строго управление, докато съпругът ѝ се бореше и се давеше в безсънните си нощи.

Щом Йорк влезе, Олдхол въздъхна, изпитвайки жадуваното облекчение, че вижда покровителя си жив и в залата. Докато херцогът заемаше мястото си на старите дъбови банки, председателят се изправи да говори и прочисти гърлото си.

— Милорди, моля ви за ред и тишина — извика над главите им. Бе застанал зад катедра, поставена пред позлатен стол, вдигнати над нивото на банките, за да може да се обръща към всички. Шумът секна.

— Милорди, чест е за мен да благодаря за присъствието ви днес. Моля, сведете глави за молитва.

Всеки присъстващ или наведе глава, или коленичи на пода до мястото си.

— Господи, Боже на праведността и истината, дай на краля и неговите лордове напътствията на твоя дух. Никога да не водят нацията по грешния път от любов към властта или пък в желанието си да угодят, а да оставят настрана всичките си лични интереси, винаги да се съобразяват с отговорностите си към човечеството и към краля, затова нека дойде твоето царство и да се свети твоето име. Нека ни съпровожда благословията на нашия Бог Исус Христос, любовта Господна и братството на Светия дух. Амин.

Последните думи бяха повторени от присъстващите. Те заеха местата си, знаеха всяка подробност от това, което щеше да се случи, но въпреки това внимаваха и бяха нащрек. Заседанието беше просто последната част от месеци на преговори и спорове. Резултатът, вече твърдо определен, трябваше само да влезе в сила.

— Състоянието на крал Хенри остана непроменено през последните пет месеца, милорди — продължи Олдхол с треперещ от напрежение глас. — Той не може да дойде на себе си и поради болестта си кралят е лишен от способността да управлява. Затова, за доброто на кралството, предлагам един от нас да бъде признат за пазител или защитник на кралството, да бъде арбитър и последна инстанция, докато дойде моментът, в който кралят се възстанови или пък наследството отиде в други ръце.

Олдхол преглътна нервно, като видя как се свиха устните на Йорк. Бременността на кралицата беше единственият трън в очите му, който разваляше удоволствието му в този ден. Сделките и съглашенията вече бяха сключени. Работата бе свършена — това бе резултатът от празния поглед и неспособността на съпруга ѝ дори да говори. Олдхол прочисти гърлото си, за да продължи, а ръцете му така трепереха, че трябваше да сграбчи катедрата, за да ги усмири.

— Преди да продължим с гласуването по този въпрос, кой от вас ще се предложи за пазител и защитник на кралството за периода, в който продължава болестта на краля?

Всички очи се извърнаха към Йорк, който бавно се надигна от мястото си.

— С огромно нежелание се предлагам на услугите на моите лордове и краля.

— Има ли други? — попита Олдхол. Театрално се огледа наоколо, макар да знаеше, че никой няма да стане. Онези от лордовете и графовете, които все още упорито поддържаха крал Хенри, не седяха по банките сега. Съмърсет отсъстваше, както и братята на краля Едмънд и Джаспър Тюдор. Олдхол кимна доволно.

— Милорди, обявявам гласуването. Моля, станете и се отправете към стаите за гласуване.

Двете тесни стаи бяха разположени от двете страни на Бялата зала. До един лордовете станаха от местата си и влязоха в стаята „съгласен“, като оставиха „несъгласен“ празна. Йорк единствен сред тях не помръдна, стоеше с едва забележима усмивка на уста. Чиновниците записаха имената, но това беше чиста формалност. Когато всички се върнаха, настроението беше по-леко и Йорк се усмихваше открито и приемаше поздравленията на Уорик, Солсбъри и останалите си поддръжници.

Олдхол ги изчака отново да се настанят, преди да съобщи официално:

— Ричард Плантагенет, херцог на Йорк, по волята на лордовете сте назначен за пазител и защитник на кралството. Приемате ли това назначение?