Конн Иггульден - Буревестник

Проблем в историческите романи винаги е фактът, че действителните събития са се развивали в далеч по-дълъг период от време. Например повторното завземане на английска Нормандия от французите отнело цяла година. Сватбата между Маргарет и крал Хенри била през април 1445 г. Макар че Хенри се отказал от всички претенции върху Мен и Анжу като част от брачната договореност, Мен бил върнат на французите чак след петгодишен мир, през 1450 г. Понякога сгъстявах или променях времевата линия по подобен начин, защото годините на мъчителни преговори и „почти нищо не се случва“ не са интересни за читателя. По време на примирието Уилям дьо ла Пул бил главен преговарящ, пътувал непрекъснато до Франция и обратно. Мандатът на херцог Йорк като кралски лейтенант във Франция свършил през 1445 г.

Едмънд Бофорт, лорд Съмърсет, бил назначен за негов заместник през 1447 г., макар че пристигнал чак през февруари 1448 г. В междинния период възложих неговата роля на Съфолк.

По същия начин реших, че трябва да намаля периода между въстанието на Кейд и избирането на Йорк за пазител и защитник на кралството. Всъщност изминали са три скучни години, през които здравето на крал Хенри се е влошавало, а поддръжниците на Йорк са ставали все по-силни и смели.

Не открих никъде в аналите истинската брачна клетва между Хенри VI и Маргарет Анжуйска, затова използвах широко застъпени в източниците подробности от други благороднически сватби от XV век. Със сигурност знаем, че Хенри бил облечен в одеяние от плат със златни нишки и че пръстенът с рубин, който сложил на пръста ѝ, бил онзи, който носел на коронацията си. Клетвата е възстановка от стандартната за времето си форма, с леко осъвременен правопис. Загръщането на булката и младоженеца с шал, завързан с връв, е съвсем точен детайл. Вярно е също, че в главната църква нямало столове и че олтарът бил скрит от паството с параван. От статута на младоженците зависело колко близо могат да отидат до олтара. Хенри и Маргарет наистина се оженили в абатство Тичфийлд, което било разрушено през XVI век и построено отново като имение в стил Тюдор. Част от старото абатство е оцеляла като портиерна на входа. Маргарет отишла оттам до Блекхийт в Лондон, влизайки в града с процесия, която минала по Лондонския мост, където спряла, за да наблюдава живите картини, играни в нейна чест. Накрая я коронясали в Уестминстърското абатство. В източниците не е записано дали Хенри е бил до нея в тази церемония.

Не можах да се сдържа да не използвам името на барон Стрейндж. Останалата част от френската сюжетна линия е измислена, макар и основана на реални събития. Английските заселници в Мен се вдигнали против френската окупация, поставяйки началото на един пагубен конфликт, който завършил със загубата на цяла Нормандия до Кале. Титлата барон Стрейндж наистина съществувала в онзи момент, но последвали три века, през които нямало на кого да бъде дадена. Всъщност в съвремието ни също има барон Стрейндж и за мен беше странно, че докато пиша исторически роман за Англия, всичките ми главни герои имат живи потомци днес. Така или иначе името просто беше твърде добро, за да го изпусна. Лорд Скейлс също е участвал в защитата на Лондон.

Нека отбележим, че в Англия започнали да употребяват захар след кръстоносните походи през XII век. През XIV век вече я внасяли в Европа и Англия от Близкия изток, най-вече от Ливан. Очевидно захарта е била скъпо удоволствие в сравнение с меда. Споменатите кръв и захар, давани на децата, представляват старо континентално лакомство, което днес вече не е на мода, но било популярно само допреди няколко поколения.

Пояснение за гениталните протектори: макар че обикновено ги свързват с по-късната елизабетинска епоха, първите генитални протектори излезли на мода през XIV и XV век. Разказват, че по време на Стогодишната война Едуард III поискал да му направят огромен протектор, а после заповядал и на рицарите си да сторят същото. Легендата гласи, че французите изпитвали ужас от такива „свръхнадарени“ рицари.

Струва си също да отбележим, че днешният дворец Уестминстър изглеждал съвсем различно през XV век. По времето на Хенри VI той все още бил важна резиденция на монарсите. Както Камарата на лордовете, така и тази на общините вече съществували като политически единици, но главно за да събират данъците и да съветват краля. Долната камара се състояла от 280 членове през 1450 г., като в състава ѝ влизали рицари от графствата (по двама от всяко от трийсет и седемте графства) и 190 „граждански“ членове (по двама от всеки град или селище и четирима от Лондон). Тъй като нямали определено място, където да се събират, това ставало най-често в осмоъгълната Чаптър Хаус, прилепена към Уестминстърското абатство. Рисуваната стая в двореца също била използвана за целта и тук съм я представил като център на административната дейност, в който тя постепенно се превръщала. Позволил съм си някои волности по отношение на християнските молитви, изречени в началото на парламентарните събрания. Официалната молитва била въведена по-късно и тук съм смесил модерен език както от Долната камара, така и от Горната. Сигурно е, че в XV век са казвали молитва, но мисля, че точните ѝ думи не са известни.