Конн Иггульден - Буревестник

— И хвърляй поглед на момчетата от рода Тюдор — изведнъж добави баща му. Отпрати с жест един от ловджиите и стисна длани, за да помогне на сина си да се метне на седлото. — Млади са и този Едмънд е още толкова неопитен граф, че жълтото около устата му се вижда. Той ще стори всичко възможно да удовлетвори краля, не се съмнявам. И внимавай със Съмърсет. Този мъж е прекалено безстрашен, чак до глупост — и макар да знаеше, че не бива, не се сдържа да добави: — Не се вмъквай между когото и да било от кралските фаворити и глигана, това е, момчето ми. Не и ако държат копие в ръка или пък имат стрела в тетивата. Разбираш ли ме?

— Разбирам, сър, но ще се върна с някоя от тези глави, та дори с двете. Тук няма коне, които да са равни на моите. Ще стигна до тези глигани преди останалите. Нека се притесняват тогава!

Някои от по-старите графове брояха трофеите си дори ако тяхната прислуга ги е отстреляла. Уорик възнамеряваше да убие животното лично, ако е възможно, с едно от трите копия за глигани, които бе донесъл за случая. Те бяха по-високи от него и остриетата им бяха достатъчно остри, за да се обръснеш с тях. Баща му му ги подаде, като клатеше развеселено глава, за да прикрие безпокойството си.

— Ще бъда зад теб с Уестморленд. Кой знае, може пък и аз да успея да пострелям с лъка си, след като вие младоците се уморите — усмихна се и синът му също се разсмя.

Двамата Невил обърнаха глави, когато разговорите наоколо секнаха и прислугата коленичи върху камъните. Крал Хенри излезе на дъжда с камериера по петите му, който все още се мъчеше да го загърне с дебелото наметало.

Хенри застана там и огледа събраните дванайсетина графове и тяхната ловна прислуга, общо около петдесетина мъже, толкова коне и кучета край тях, които вдигаха невъобразим шум помежду си. Един по един благородниците съзираха краля и се покланяха с наведени глави. Хенри им се усмихна. Дъждът се засили и прилепи косата му към черепа. Той най-сетне прие наметалото, макар вече да бе потъмняло и натежало.

— Моля, станете. Пожелавам ви всичко най-хубаво, милорди. Само съжалявам, че лично не мога да ви придружа днес.

Той погледна тъжно към конете, но забраната на Маргарет беше недвусмислена.

— Късмет на всички ви, надявам се да видя поне едната от тези глави донесена тук от братята ми.

Мъжете се засмяха и погледите се насочиха към Едмънд и Джаспър Тюдор, които очевидно изпитваха гордост, че са ги споменали. Когато пристигнаха в двора от Уелс, Хенри поиска да даде и на двамата титлата граф и по този начин да уважи децата от краткия втори брак на майка си. Но на практика те бяха наполовина французи и наполовина уелсци, та нямаха и капка английска кръв във вените си. Парламентът му с неохота и под натиск им призна правата и статута на англичани, преди той да може да уреди с имоти своите полубратя от рода Тюдор. Видът им извика в главата му образа на майка му. Без предупреждение очите му се напълниха със сълзи, моментално отмити от падащия дъжд.

— Единствено съжалявам, че майка ни не е жива да ви види, но тя ще ни гледа отгоре, убеден съм.

Настъпи продължителна тишина, а лордовете изпаднаха в неудобно положение, тъй като не можеха да тръгнат, без кралят да ги освободи. Хенри ги гледаше с празен поглед, докато разтриваше челото си заради наченките на главоболие. По едно време се усети и бавно вдигна очи.

— Ще се видим довечера на празненството, за да пием за победителя в лова.

Графовете ведно с прислугата го приветстваха шумно и Хенри им се усмихна лъчезарно, преди да се върне в двореца. Трепереше и устните му бяха посинели от студа. Камериерът, дето беше донесъл наметката, бе пребледнял от отчаяние, защото знаеше колко ще му натякват, че е оставил краля да стои на дъжда.

Хенри лежеше на запалена лампа и трепереше; беше му студено. Завил бе краката си в одеяло, за да му топли, и се мъчеше да чете, като се наместваше непрекъснато заради неудобната поза. Откакто произнесе речта си сутринта, болката непрекъснато пулсираше в главата му. На празненството пийна малко вино, почопли в огромния свински бут, който пускаше пара от таблата пред него. Ричард от Уорик се напи до безпаметност, след като завърши успешно лова. Независимо от болката той се усмихна на този спомен, но продължи да масажира основата на носа си. Едмънд Тюдор беше убил Кастор, а Уорик взе като трофей Полидевк. Убити бяха три кучета, разпорени от единия до другия край от бивниците на глиганите. Прободени също бяха и двама от ловджиите на Уорик. За тях се грижеше Олуърди — заши ги и ги упои срещу болката.