Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Смятам, че да. Хенри, разбира се, се съгласи, когато го помолих — и тя размени бърз поглед със Съмърсет при тези думи. И двамата знаеха, че Хенри ще се съгласи с абсолютно всичко. Това беше и същината на слабостта му. — Ако трябва, аз сама ще подпиша името му.

Той я изгледа шокиран и тя приближи към него, като махна с ръка.

— О, не прави тази ужасена физиономия, милорд! Не бих го сторила — макар и само заради това, че някои от неговите епископи и благородници може да имат други книжа с подписа му, много любими и често преглеждани. Не бих искала да ме уличат в лъжа; иначе бих слагала подписа на съпруга ми и бих използвала печата му за всичко — тя видя колко неловко се чувства той и отчаяно разтърси глава. — Бих направила само онова, което самият той би сторил… ако можеше. Разбираш ли? Синът ми е принцът на Уелс и ще седне на престола. Единствената пречка е фактът, че столицата на съпруга ми е затворила вратите си за него и отказва достъп на законния си крал. Единственото затруднение идва от действията на Уорик и Йорк, и една армия, която не иска да се подчини на законната власт на краля на Англия!

Тя се пресегна и докосна бузата и челюстта му с отворената си длан. Той не трепна, нито отмести поглед, когато тя се взря в очите му, търсейки силата, от която се нуждаеше.

— Сега съм готова на всичко , милорд, за да задържа трона. Разбираш ли ме? Не извървях целия този път, за да се проваля в последната стъпка. Нуждая се от повече мъже от тези, които са се събрали около този замък. Имам нужда от двайсет хиляди, петдесет хиляди, толкова, колкото ще са нужни, за да отървем тази страна от хората, които застрашават съпруга ми и сина ми — и мен самата. Само това има значение сега. Каквото и да ми кажете, ще го сторя.

Съмърсет се изчерви, допирът ѝ пареше по кожата му, а след като тя отдръпна ръката си, усети как горещината изчезва.

Вратите на Лондон зееха отворени за армията, приближила града под знамената на Йорк. Едуард и Уорик яздеха заедно начело на колоната, докато преминаваха през Мургейт, а сред насъбралите се да ги посрещнат не се забелязваше страх. Наистина, цялата столица замря, щом новината се пръсна из нея, чак до бордеите. Мъже и жени изоставиха инструментите си или се изправиха от масата, грабнаха шаловете и наметките си заради студа, който сякаш ставаше все по-хаплив с всеки изминал ден.

Небето беше тъмносиньо, ясно и замръзнало над града. Говореше се, че по Темза има лед, докато Едуард и Уорик минаваха в тръс през претъпканите улици в редици със знамена отпред и отзад. И двамата бяха в пълно снаряжение за такова официално влизане, с гербовете на семействата си по щитовете, тъй че всеки, който ги видеше, знаеше кой преминава. Хората на Уорик се бяха постарали максимално със смазката и боята, но след месеци на поход металните части бяха очукани и напукани, а кожените ремъци се бяха втвърдили и заели формата на онова, което придържаха.

Хората на Йорк наведоха знамената, когато минаваха край управляващите града, облечени в пищни роби в синьо и аленочервено. Заедно с кмета всички те бяха наизлезли от гилдиите, за да отдадат почит на навлизащата в Лондон армия. Мъжете бяха зачервени, все едно са тичали, но се поклониха ниско пред мечката и жезъла на Уорик и бялата роза на Йорк, издигнати високо над главите им.

Уорик се усмихна и поклати глава, оглеждайки малката група. Те бяха отказали достъп на рода Ланкастър, на краля и кралицата на Англия. Бяха направили избора си и вече нямаше връщане назад. Нищо чудно, че прекъсваха закуската си, за да излязат и да благословят Едуард Плантагенет. Бяха преплели съдбата и живота си с рода Йорк.

Той хвърли поглед през рамо. Кметът наистина беше дебел като шопар, с огромни розови длани и черти, потънали сред тлъстините на лицето му. Почувства раздразнение от факта, че такъв човек можеше да се храни тъй обилно, докато войниците си оставаха слаби. Изсумтя под нос, знаейки, че двете неща нямат връзка. Освен ако не подхвърлеше кмета за храна на армията си, естествено. Така цялото му разточителство щеше да се изплати. Тази мисъл му се стори изключително развеселяваща.

Улиците край тях, водещи към реката, се изпълваха и навяваха спомени за нашествието на Джак Кейд в града. Тогава беше видял подобни тълпи, както и неописуеми ужасии. Потрепери и си каза, че е от студа. Надяваше се само да е убедил Едуард в правия път. Младият херцог на Йорк беше решил да напада повторно армията на кралицата. Бяха тръгнали на юг с такова намерение, но по пътя дойдоха други новини. Кралят и кралицата били отпратени от стените на собствената си столица, отказан им бил достъп до града. Това променяше всичко и двамата с Йорк разговаряха до късно през нощта.