Конн Иггульден - Кръвна връзка

Никой не оспори волята на краля, предадена им от кралицата. Очите на Маргарет бяха неестествено ярки, сякаш изгаряше от треска или ронеше сълзи. Сърцето на Дери се сви, като гледаше отчаянието ѝ, макар самият той да изпитваше същото. Бяха победили! Бяха стигнали толкова близо до безопасното убежище само за да ги оставят навън на студа и тъмнината.

Дните през февруари бяха все още къси. Над главите им навесът изплющя и те чуха как по него затрополи дъжд. Всички очи се обърнаха нагоре. Дери видя как светлината в тях угасва. Това беше в синхрон с унижението, изтощението и отчаянието им. Заповедта да се разтури лагерът и да се приготвят за поход на зазоряване се разнесе. Започваше още един ден без храна.

Уорик трудно успя да свърже образа на Едуард от спомените си с брадатия гигант, който се изправи пред него, облечен в туника с медна украса, дебел вълнен клин и бронирани ботуши. Грубичко, но със задоволство, младежът се пресегна и тупна Уорик по рамото с масивните си метални ръкавици. Всеки сантиметър от тялото му беше втвърден от мръсотия и смърдеше на коне и нощи, прекарани на открито.

Едва ли имаше някакъв признак на цивилизованост у младия херцог, който спря и слезе от коня леко и грациозно, като по този начин накара Уорик да се почувства стар на трийсет и две. Двамата се прегърнаха набързо, предпочитайки да са сдържани, за да не се отвори място за скръбта им. И двамата обаче я усещаха. Последният път, когато се бяха срещнали, бащите им бяха живи.

Около тях по-малката армия на Йорк разпъваше лагер за благородния си капитан, роля, на която, изглежда, Едуард се радваше, както подсвиркваше и раздаваше нареждания. Уорик виждаше, че черната брада и потъналите очи биха подхождали добре на някой разбойник или пък водач на войнствена банда. Не се и съмняваше, че младият херцог може да бъде свиреп. Историите за това, какъв воин е синът на Йорк, вече се бяха разпространили, разказвани безброй пъти край селските огнища. Без съмнение междувременно биваха украсявани, но Уорик усещаше как очите на Едуард не изпускат меча, който държеше до бедрото си. Мълвата твърдеше, че той се бил счупил наполовина само от силата на удара му. Някои от историите дори твърдяха, че се е прекършил със звук, наподобяващ камбанен звън в момента, когато младежът чул вестта за смъртта на баща си.

— Хубаво ми става, като те видя — с мрачно задоволство отбеляза Уорик. — Благодарен съм, че си се отървал от Тюдорите.

Налагаше се да гледа нагоре, както бяха застанали заедно. Това го дразнеше по странен начин, макар че не излъга. Ужасните му преживявания при Сейнт Олбънс го бяха лишили от част от самоувереността му. Изведнъж армията му от осем хиляди войници му се бе сторила недостатъчна за предстоящите задачи, не и с тази предистория. Знаеше, че са го победили, но и още по-зле — че са го надминали в маневрите и са го накарали да изглежда като глупак. Отвътре още го гризеше и малко му олекна, като видя как трите хиляди на Едуард се съюзяват с него.

В този момент Уорик реши да не набляга на достойнството. Вярно, Едуард бе по-млад и по-малко опитен от него, въпреки че имаше по-висок ранг. Младият херцог не би очаквал да води общите им сили. По право Едуард се нареждаше по ранг веднага след херцога на Норфолк за подобна чест, но Уорик се зарече да не го унижава. Съществуваха хиляди начини да го стори, но той бе решен да включи сина на Йорк във всичките си предстоящи планове, за да почете баща му, пък и за да обучи младия мъж.

Фактът, че хората на Едуард бяха спечелили своята битка, изигра роля за това решение. То проличаваше в поведението им и критичните погледи, които стрелкаха към кентските мъже. Не една схватка бе започнала заради това, че се подхвърляха обиди, а гласовете се повишаваха от възмущение и изненада. Той не показа реакция, когато капитаните му притичаха с тояги, за да въведат пак мир и тишина сред редиците на войската. Уорик усети, че го гледат, и се обърна — Едуард Йоркски се взираше в него.

— Не те обвинявам за нищо от случилото се в Сандъл — рече той. Гласът му звучеше странно силно и Уорик примигна. — Не можеше да дадеш на хората си криле, за да пристигнеш да ни подкрепиш — а и знам, че споделяш загубата ми. Знам, че твоят баща е загинал заедно с моя, за същата кауза и на същото бойно поле. Предадоха ли ти думите на баща ми?

— Казал на кралицата, че не е спечелила победа — отвърна Уорик почти шепнешком. Познаваше Едуард още от тринайсетгодишен, когато се учеше да пие и да се бие в английския гарнизон в Кале. У този свръхмускулест боец, изправен пред него с тези сини очи, имаше нещо много притеснително. — Казал, че тя така само развързва ръцете на синовете им да действат.