Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Не, нямам нужда да говоря — отвърна по-младият мъж. — Имам нужда да видя кралица Маргарет мъртва. Няма да подложа и другата си буза на тази белолика харпия, Ричард. Това сигурно означава, че не съм добър човек, не знам. Но ще бъда добър син — и ще отприщя силите си на воля.

Армията на кралицата представляваше значително по-смълчана гледка, когато се запъти на север, отколкото беше при пристигането си пред стените на Лондон. Мъжете, които се бяха смели и бъбрили, сега се влачеха със сведени глави, изпосталели като хрътки, вторачени в ботушите си, чиито шевове зееха разпорени и трябваше да се овързват с конопени вървища.

По съвета на лордовете армията зави на запад, далеч от изгорените къщи и разграбените градове по досегашния им път. Почти от самото начало беше невероятно каква разлика имаше, когато кралят беше с тях — единственият видим за очите символ за правотата на тяхната кауза. Те бяха дошли на юг, за да спасят богопомазания суверен и ето го него, качен на гърба на една кобила, кима и се усмихва на тълпите, събрали се да го видят.

Дори и без Големия кралски печат процъфтяващите пазарни градове вече не криеха провизиите си, нито им се опълчваха и залостваха портите си. Лихварите се надпреварваха да им заемат монети — направо на кило, а не на бройка, и бършеха потта от челата си, като гледаха как целите им богатства си заминават заедно с краля и кралицата. С тези средства и със занаятчиите от средните графства армията им щеше да е нахранена и възстановена. Парите отново се стичаха и ако трябваше да дойде момент да се изчисляват лихвите, то Маргарет сякаш не се безпокоеше от него. Беше изпратила Дери с още стотина други да преговарят за провизии. Резултатът дойде под формата на блеещи овце и съскащи ята гъски, много повече, отколкото се бе надявала. Англия беше като хазна за сребърни монети, можеше да нахрани всички тях, та и сто пъти повече на брой. За първи път от месеци хората ѝ можеха да хапнат дебели резени месо направо от въртящите се шишове, чувстваха как силите им се възвръщат, а стомасите им се пълнят до пръсване. Все още бяха твърде слаби, но очите им вече не бяха празни. Само след няколко дни угощения с печено месо, яхнии и риба те възстановиха тегло и мускули. Чувството да предвождаш такива мъже бе зашеметяващо.

В замъка си в Кенилуърт Маргарет спря армията и даде нареждане да извадят най-доброто месо и снаряжение, всичко, от което тя имаше нужда. Извиха се опашки от хора, за да приберат нещо от дължимото заплащане, което сержантите отброяваха от кедровите сандъчета. Жените от околните села се присламчиха, за да спечелят част от тези монети по най-разнообразни начини. Някои от тях шиеха и кърпеха.

Слънцето залезе точно тъй бързо, както през последните месеци, замръзналата земя ни за миг не омекна през няколкото безценни часа на бледа светлина. Зимата беше тежка и не се задаваше признак за началото на пролетта. Дори ставаше все по-студено. Сутрин тревите блестяха от сивкавия скреж и в някои дни той изобщо не се вдигаше.

Маргарет стоеше до високия прозорец и наблюдаваше собственото си малко градче около Кенилуърт, запалило стотици огньове. Някои от войниците ѝ пееха, независимо от студа. Не разбираше думите, но мелодията се извисяваше и снижаваше като жуженето на пчели. Зачуди се дали ще почувства вибрациите от гласовете им, ако докосне стъклото.

— Понякога съм им почти като майка — каза тя.

Усещаше присъствието на Съмърсет като тежест. Той беше с няколко години по-млад от нея, строен и силен, настъпателен по начин, който съпругът ѝ не познаваше. Зачуди се дали по-възрастните мъже и жени намират сбръчканата си плът за привлекателна и дали тя самата ще гледа на твърдите млади мускули, изправените рамене и здравословния тен като на нещо приятно. Кичур от косата ѝ се беше измъкнал от шнолата и тя си играеше с него, склонила глава настрани, замислена за стотици неща.

Съмърсет не бе убеден как да реагира на идеята, че Маргарет питае майчински инстинкт към увитите в полички шотландци и грубите, псуващи войници, тъй че прочисти гърлото си и развърза кожената връзка на един сноп писма.

— Убеден съм, че те… оценяват загрижеността ти, Маргарет. И как иначе? Сега, тук имам заявка за крепостно обвързване. Все още не сме се сдобили с Големия печат, а това създава затруднения и досадни проблеми. Предполагам, че е в Лондон или пък в личния багаж на граф Уорик. Без него съм принуден да продължа да използвам герба на собственото си семейство с восък, запечатан с пръстена на крал Хенри, както и уверенията за кралска подкрепа, изписани в книжата. Дори и така някой може да забележи липсата на печата. Маргарет, убедена ли си, че крал Хенри ще… — той поспря и прокара длан от челото до челюстта си, уморен и притеснен. Мразеше да обсъжда с кралицата мислите и действията на краля, сякаш той беше някаква дървена кукла. — Убедена ли си, че ще подпише документите? Без печата името му ще е достатъчно, ако е тъй добър да ни го предостави.