Конн Иггульден - Кръвна връзка

— А, значи момчета обичаш, а? — отвърна стражът наперено.

Преди двайсет години Дери щеше да го пребие и да го просне на земята. Беше изтощен и на повече от петдесет години, с дълга служба зад гърба си и насъбран гняв, че е бил възпрепятстван в последния етап, от което направо кипеше вътрешно. И изведнъж му причерня, не се интересуваше от нищо. Сграбчи стража и го запрати с буря от къси юмручни удари пред очите на шокираната публика пред палатката на кралицата. За кратко не осъзнаваше присъствието им, докато обсипваше с удари клюмналата глава на противника си, ту го душеше, ту забиваше юмрук в носа му. Никой не го спря и когато най-сетне го пусна и го остави да се строполи на земята, обърна се и забеляза как Клифорд и Съмърсет го измерват с поглед. Лорд Клифорд определено бе притеснен, докато Съмърсет се кикотеше и клатеше глава, развеселен.

Пратеникът тъкмо си поемаше въздух, за да се сниши, когато видя, че кралица Маргарет го наблюдава безмълвно. Съпругът ѝ седеше в импровизираната палатка между двете каруци с наведена глава — или спеше, или се молеше. Лондончанчето затвори зяпналата си уста, застана занемяло и втренчило очи в камъните в краката си.

— Навън, момчето ми — рече Дери задъхан и побутна подчинения си с пламнала от болка ръка. Кокалчетата му щяха да са подути и посинели на сутринта, сигурен беше. Но, за бога, какво удоволствие бе изпитал! Не погледна стража, само го прескочи, като придърпа момчето на по-тъмно място.

— След този инцидент надявам се, че имаш важни новини — каза му Дери и се наведе по-ниско. — Е, какво научи?

Момчето бе все още под впечатлението на зрелищния побой и се усмихваше с възхищение на кралския шпионин.

— Говорих с Джеми, той ми помогна да вляза.

Дери се пресегна и перна момчето по тила с едно бързо движение. Нямаше настроение за приказки и достатъчно добре знаеше, че има поне стотина места в стената, през които един сръчно провиращ се млад човек може да влезе в града. Едно-две от тези места сам бе използвал, когато беше юноша, и коленете му не се бяха оплаквали особено.

— Защо са затворени портите?

Момчето потри главата си отзад, изведнъж загубило доброто си настроение.

— Всички се страхуват от северни кучета и диваци, които ядат деца.

— Диваци — повтори Дери.

— Туй е то. Кметът и „старите му хора“.

— Старейшините — прошепна Дери, а момчето продължи:

— Тъкмо тия, да. Имаше тълпа там, събиране, пълно беше с търговци и богаташи. Рекоха на кмета, че ще го кастрират, ако само си помисли да отвори портите. Затова той не помръдва, нищо не смее да стори.

— Ти видя ли кмета? — попита Дери. — Мога ли да го ударя по рамото?

Момчето знаеше жаргонния израз за убийство, извършено от наемници, но с рязко движение сви кльощавите си рамене.

— Сигурно, ама целият град се бои от настървените ти кучета. С месеци не са чули нищо друго освен разкази за убийства и изнасилване. Виж сега… — то знаеше, че Дери няма да иска да чуе онова, което имаше да му каже. Мъжът видя как момчето потрива носа си и подсмърча, събирайки кураж да продължи. — Виж сега, всички се боят. Всеки, който се приближи до някоя порта, за да я отвори, ще получи нож в гърба.

— Кралят на Англия… — рече Дери и вдигна невярващо ръка.

— Няма значение, дори Господ и всичките му светии да са там отпред. Никой няма да влезе. Ни-кой. Не и преди пролетта.

Момчето видя, че шпионинът се взира в празното пространство и протегна ръка. Дери бръкна в джоба си и отброи няколко сребърни фартинга и дребни монети. Прехвърли ги в ръката му, без да забележи как усмивката му цъфва от свръхдоброто заплащане.

— Тази ми е странна на вид — рече вестоносецът и я вдигна. — Има странна картинка на нея.

Дери върна вниманието си върху него, като видя шотландската монета. Добри инстинкти имаше то, след като монетата сдържаше само две трети сребро. Зачуди се кой ли от придружителите на Маргарет я бе пъхнал сред печалбата на някой от войниците.

— Ето ти тази, по-добра е — рече и му подаде английско пени. — Хайде сега, измитай се. Надявам се да можеш да я похарчиш в града.

— Ако искам, ще го сторя. Но не и твоите изискани лордове тук. Те няма да помръднат от това място.

— Хайде, бягай — повтори Дери и се върна в гъстия дим и потта от многото тела, притиснати едно в друго на твърде малко пространство.

Стражът бе заменен с друг, който го гледаше със студен поглед. Шепотът и разговорите стихнаха, щом тези вътре вдигнаха очи и се усетиха, че Дери Бруър може да има важна информация. Съмърсет повдигна вежди и дори Клифорд не се обади за нищо.