Себастьян Фолкс - Птича песен

— Детски лекар, но…

— Все тая. По-добре иди да видиш какво става. Имаме там патрул. Вземи двама души с теб. Крюгер и Лам. Те ще са ти най-полезни. Познават всички тунели тук.

— Обикновено взривовете са два, нали? Не е ли по-добре да изчакаме?

— Изчакай един час. След това върви.

Крюгер и Лам му рапортуваха след трийсет минути. Крюгер беше изтънчен и умен мъж, който на няколко пъти отказваше повишение. Произхождаше от добро семейство, но имаше принципи и вярваше в социалната справедливост. Лам беше по-семпъл баварец, хубав тъмнокос миньор със спокоен темперамент.

Взеха дихателни апарати, в случай че след взрива се бе отделил газ под земята, както и кирки, въжета и друго оборудване, което Лам каза, че може да им потрябва. Самият той взе и малко количество експлозив.

— Колко от нашите хора бяха там долу? — попита Леви.

— Трима — отвърна Лам. — Отидоха на рутинно разузнаване да слушат за вражеска дейност.

— Мислех, че сме унищожили техния тунел преди три-четири дни.

— Вероятно е така. Подслушваме, за да разберем кога ще атакуват. Не смятаме, че могат да възстановят тунела. Взривихме го на две места. Така й не се усетиха откъде им дойде.

— Да вървим? — подкани ги Крюгер. — Предпочитам да съм под земята, отколкото под този обстрел.

Чуха как над главите им профучаха снаряди и се взривиха в поддържащия окоп зад тях. Леви последва двамата мъже по наклонена пътека, която ги отведе на десет метра под земята. Макар да се чувстваше по-сигурен там, където снарядите не можеха да го достигнат, не беше ентусиазиран от идеята да бъде блокиран долу. Пратиха ги с достатъчно вода и храна за три дни, така че вероятно някой беше предположил, че операцията им може да продължи дълго.

Вървяха десет минути през главната галерия. На тавана имаше електрическо осветление, но веригата беше прекъсната от експлозията. Системата беше построена старателно и прецизно. Лам и Крюгер пееха, докато вървяха. Тунелите бяха построени по същия модел като британските, макар че главната напречна галерия на германската мрежа беше свързана с канализацията на близкия град. Подслушвателният им пост беше на три метра над британския; оттам бяха успели да прокопаят проход надолу и да заложат експлозивите, които бяха направили по-голяма част от вражеските галерии непроходима.

Още не бяха стигнали до собствения си централен тунел, когато се натъкнаха на голямо срутване. Леви седна, докато Лам и Крюгер го проверяваха. Хрумна му ужасна мисъл. Брат му, който бе инженер в същата рота, му беше казал, че очаква скоро да слезе под земята и да инспектира системата, за да се увери, че са блокирали напълно британския тунел. Той обикновено не слизаше под земята, но периодично инспектираше новата работа. Леви не го бе виждал от три дни, което само по себе си не беше необичайно, тъй като задълженията им бяха доста различни. Не беше сигурен нито дали брат му е част от патрула, пратен долу, нито дали не е.

— Срутването е много сериозно — каза Лам. — Предлагам засега да го оставим и да отидем да видим какво се случва в бойния тунел. Можем да се върнем, ако се наложи.

— Знаеш ли кои са в патрула? — попита Леви.

— Не — отвърна Лам. — А ти?

— Не, знам само, че са трима. Просто се чудя дали един от тях не е брат ми.

— Сигурен съм, че командирът щеше да ти каже — увери го Крюгер.

— Съмнявам се — каза Леви. — Има си други неща, за които да мисли. Скоро ще трябва да организира пълно отстъпление.

— Просто трябва да се надяваме — отвърна Крюгер. — Доколкото ни е известно, всичките са живи и просто си вършат работата.

Лам изглеждаше изпълнен със съмнения, когато пъхна кирката си в гайката отстрани на раницата си и ги поведе обратно към началото на тунела. Влязоха през малкия отвор в бойния тунел и продължиха. Тук беше по-тясно и тъмно и трябваше да се привеждат на места, докато стигнат до участък, където покривът беше укрепен с греди по всички стандарти на техните сапьори.

След петдесет метра се натъкнаха на хаос от разхвърляни отломки. Взривът беше разрушил стените на тунела и беше увеличил сечението му, като в същото време беше запълнил пространството с пръст и варовик. Тримата германци се спогледаха озадачено.

— Вълната е преминала през главния тунел — каза Лам. — Това е участъкът на същата експлозия.

— Не разбирам кой го е взривил — каза Леви. — Какво е това всъщност? Мислех, че сме ги срутили, не може да сме го направили ние. Или може?

— Моето предположение е — започна Крюгер, — че е станало случайно. Долу имаше експлозив, който не беше използван. Останал е там и се е детонирал. Веществото е нестабилно.