Кэти Хикман - Тайната порта

Бих искала да благодаря на Дорис Никълсън от Ориенталската читалня на библиотека „Бодлеън“, която бе така добра да издири за мен цялото дарение на Пол Пиндар, както и да ми помогне в разчитането на сирийските и арабските текстове. Много благодаря на Силке Акерман от Британския музей, задето ми помогна да се ориентирам в сложната механика на астролаба. Благодарности и на Зиаудин Сардар, доктор Екмеледин Ихсаноглу и професор Оуен Джинджърич за разговорите относно ислямската астрономия и астрономията на Коперник, на Абду Филали-Ансари за съветите му във връзка с арабските транскрипции и най-вече на Джон и Долорес Фрийли, които, когато за първи път започнах проучванията за тази книга преди дванайсет години, се превърнаха в най-забавните и щедри на време мои екскурзоводи из Истанбул — някогашния и настоящия. Благодарности и на професор Лиза Жарден, Рейна Люис, Шарлот Блуфелд, Мелани Гибсън, Морийн Фрийли, Саймън Хюси, Том Ине, доктор Дейвид Мичел и на моя агент Джил Коулридж. Дълбоки благодарности и на Люси Грей и Фелис Шьонфелд, които ми помагаха толкова самоотвержено да поддържам в ред дома и семейството си по време на трите години, които посветих на написването на тази книга.

Бих искала да благодаря на А. К. Грейлинг за неизброимите му, старателни препрочитания на различните редакции на „Портата на птичарника“, както и за поемата на Силия. И накрая, но не по значение, благодаря на всички от издателство „Блумсбъри“ както в Лондон, така и в Ню Йорк, но най-вече на моя редактор Александра Прингъл, без чиято помощ и невероятни дипломатически умения този роман никога нямаше да бъде написан.

В наши дни

Пергаментът беше с абаносовия цвят на стар чай, крехък като осланен есенен лист.

Малкото парче хартия беше прегънато внимателно на три така, че се събираше идеално между страниците на книгата. Върху една от прегъвките се виждаше воден знак. Елизабет погледна бързо към заглавието в каталога — Опус астрономикус кворум прима де сфера планетариум — и после отново сгъна листа.

Открих го!

Гърлото й се стегна. За момент си остана така, напълно вцепенена. Библиотекарят беше с гръб към нея, приведен над количка с книги. Елизабет вдигна очи към часовника на отсрещната стена — седем без пет.

Разполагаше само с пет минути до затварянето на библиотеката, а може би и по-малко. Звънецът вече отдавна бе иззвънял и повечето читатели си събираха нещата и се подготвяха за излизане. Но въпреки това Елизабет все още не бе в състояние да събере сили, за да отвори листа. Вместо това взе внимателно книгата, разтвори я нежно и бавно я приближи към лицето си. „Внимателно, не бързай!“ — напомни си мислено.

А после, със затворени очи, познатото предпазливо котешко подушване. И веднага я заля онзи познат аромат — на стар прах, примесен с лек полъх на камфор. След това дойде и морето — да, това определено беше море. И нещо друго, но какво? Елизабет вдиша отново, но този път леко.

Рози. Тъга.

Остави бавно книгата на мястото й. Ръцете й трепереха.

Константинопол

31 август 1599 година, през нощта

— Мъртви ли са?

— Момичето — да.

Елегантно телце с две тънки златни верижки на деликатните глезени лежеше проснато по корем сред възглавниците на пода.

— А другото тяло?

Еврейката Есперанца Малхи — кира 2 2 Кира — посредничка на жените в харема и външния свят. — Б.р. на валиде султан 3 3 Валиде султан — майката на управляващия султан, втората по значение за управлението в Османската империя след самия султан. — Б.р. , приближи фенера си към лицето на второто тяло, отпуснато в странна поза на дивана. От джоба на робата си извади малко огледалце, инкрустирано със скъпоценни камъни, и го насочи към ноздрите. Макар и едва видимо, повърхността на стъклото се запоти.