Кэти Хикман - Тайната порта

— Знаеш ли, Карю, че понякога прекаляваш? — изрече Пол и макар че тонът му беше все така благ, жестът, с който хвърли черупките от ядките, издаде изчерпалото му се търпение. — Той все пак е посланик и би трябвало да се отнасяш към него с уважение!

— Той е просто един търговец на компанията „Левант“ 6 6 Компания „Левант“ — английска компания за търговия с Османската империя и Ориента, просъществувала от 1581 до 1825 година, с изключително влияние не само върху търговските, но и върху политическите отношения между двете страни. — Б.пр. !

— Той е пратеник на кралицата!

— Но преди всичко и най-вече е търговец. Факт, който е твърде добре известен на останалите чужденци тук, в Константинопол, особено след като останалите посланици — венецианският байло 7 7 Байло — пратеникът на Венеция в Константинопол и официален представител на венецианската общност пред султана. — Б.пр. и посланикът на Франция, ни презират заради това.

— Ако е така, значи са глупаци — отсече Пол. — Сега всички сме търговци, след като служим на нашата многоуважавана компания, и в това няма нищо срамно. Тъкмо обратното — съдбата ни, твоята и моята, както и съдбата на цялата ни страна, забележи, зависят от това! И този факт не е пречил никога на положението ни пред турците. Всъщност сега те ни уважават много повече от всякога!

— Но само когато им е изгодно от политическа гледна точка.

— Но отношенията ни са точно това — политика! — отбеляза назидателно Пол. — Не става въпрос само за търговия, от която извличаме полза не само ние, но и те. Важното е, че имаме общ враг — Испания. Може и да се опитват да ни насъскват срещу венецианците и французите, но това е само игра. Истината е, че те се нуждаят от нас точно толкова, колкото и ние се нуждаем от тях. Знаеш ли, че майката на султана — валиде султан Сафийе, за която казват, че е много могъща дама (въпреки че Лило надали някога ще го признае), си кореспондира лично с нашата кралица? Вече й е изпратила дарове, равни по стойност на даровете, които ние й донесохме от Англия, и както разбирам, се гласи пак да й прати. Предупредиха ме, че когато тръгна за Англия, трябва да ги взема със себе си.

— Но как е възможно човек, който е затворен в онзи дворец, да има някаква власт? — възкликна Карю и посочи към кубетата и кулите в другия край на блестящите води под тях. — Даже самият велик султан е нищо повече от един затворник там, или поне така твърдят нашите еничари.

Утринната мъгла вече се бе вдигнала напълно и водите на Златния рог се изпълниха с каяци и няколко по-големи плавателни съда, въртящи търговията си между бреговете. Карю продължи:

— Казват още, че там имало стотици жени, до една робини и наложници на султана, и че докато са живи, тези жени не трябвало да показват лицата си пред никой друг мъж.

— Техните обичаи са различни от нашите, но може би нещата не са чак такива, каквито ги мислим.

— Казват и още нещо за валиде султан — отбеляза Карю и изгледа Пол. — Говорят, че тя изпитала голямо привличане към благородния секретар Пиндар, когато той отишъл да й поднесе даровете на кралицата! Представяш ли си? — очите на готвача проблеснаха. — Представяш ли си как се е напънал Мъглата, когато е чул това, а?

Колкото и да му се искаше да се сдържи, Пол се засмя с глас.

— Хайде де, Пол, кажи ми, как изглежда? Каква е майката на султана, любимката на стария султан Мурад, а? Казват, че когато била млада, красотата й била толкова голяма, че той й е бил верен в продължение на повече от двайсет години! Не поглеждал никоя друга жена!

— Не съм я виждал лично. Говорихме през дървена решетка. Тя ми говореше на италиански.

— Тя е италианка?

— Не, не мисля — в съзнанието на Пол се върна споменът за сянката зад решетката, която по-скоро усещаше, отколкото виждаше, почти като свещеник в изповедалнята. Спомни си някакъв силен парфюм, мистериозен като благоуханна нощна градина, едновременно сладък и земен; някакво бегло впечатление за много бижута; а после онзи чуден глас, нисък, богат, кадифен. — Не говори като родена италианка — добави след кратък размисъл, — но гласът й е по-красив от всички гласове, които съм чувал.

След тези думи двамата мъже отново замлъкнаха, загледани във водите на Златния рог, към далечните черни върхове на кипарисите, а отвъд тях — към почти скритите кули на двореца на султана. Внезапно стана невъзможно да избягват истинската причина, която ги бе събрала заедно в уединението на ранната сутрин в градината на посланика.