Кэти Хикман - Тайната порта

— Не, ваше величество, още не.

Скрита в сенките до прага на малката стая, Сафийе 4 4 Сафийе султан — жена на Мурад III и майка на Мехмед III, по исторически данни: венецианка, дъщеря на управителя на Корфу; за целите на романа си авторката е променила произхода й. — Б.р. — валиде султан, майката на Божията сянка на Земята, повдигна падналия на гърба й воал върху раменете си и потрепери, въпреки че нощта беше топла. Смарагдът с размери на гълъбово яйце на пръста й улови светлината от фенера на Есперанца и проблесна като котешко око.

— Но няма да е за дълго, нали? Какво мислиш?

— Не, няма да е за дълго, ваше величество. Да изпратя ли да повикат лекаря на султана?

— Не! — гласеше резкият отговор. — Никакъв лекар! Все още не!

Двете се обърнаха към умиращата фигура, просната на дивана — масивна купчина мека черна плът. На пода до дивана имаше преобърнат поднос с разпръснато наоколо съдържание. Тънки петна от някаква тъмна течност — храна или повръщано, проблясваха подобно на нишки паяжина сред възглавниците. Друга тънка черна ивица пълзеше от ухото на фигурата.

— Отрова?

— Да, ваше величество — кимна леко Есперанца. — Вижте! — приведе се и вдигна нещо изпод купчината счупен порцелан на пода.

— Какво е това?

— Не съм много сигурна. Може би детска играчка… Някакъв кораб.

— Не ми прилича на играчка.

Есперанца се втренчи в предмета в ръцете си и усети, че едно парченце от него се отчупва между пръстите й.

— Не, наистина не е играчка — изрече дълбоко замислена. — Някакъв сладкиш, направен от захар — и насочи кораба към устата си, като че ли се канеше да го опита.

— Не го слагай в устата си! — извика Сафийе и едва не събори с ръка предмета от ръката й. — Аз ще го взема, Есперанца. Дай ми го!

Зад дивана имаше отворен прозорец, от който се виждаше коридор със зелени и бели плочки, украсен със саксии с жасмин. В изолираната от високите стени сладост на нощта внезапно се дочу някакъв шум.

— Бързо, лампата!

Есперанца побърза да изгаси фенера си. В продължение на известно време двете жени стояха, без да смеят да помръднат.

— Котка, ваше величество — изрече тихо от мрака зад тях личната прислужница на Сафийе, забулена с тънък воал като господарката си.

— Колко е часът, Гюлбахар?

— Само няколко часа до изгрев-слънце, ваше величество.

— Колко бързо лети времето!

От другата страна на прозореца, над високите стени, се виждаше резенче от нощното небе. Изведнъж облаците се разделиха и стаята бе залята от ярка лунна светлина, по-силна и от фенера на Есперанца. Плочките по стените на стаичката като че ли потрепнаха и заблестяха — в сребристосиньо и сребристозелено, подобно на вода в огряно от луна езеро. В светлината на лунните лъчи попадна и безжизненото тяло върху дивана, почти голо, ако не се броеше финия бял муселин около слабините. Сафийе се загледа в него. Беше като женско тяло, меко и почти обезкосмено — пищните оголени бедра, тясната талия, увисналите гърди, зърната с цвят на меласа. Величествена скулптура от плът. Кожата, която през деня беше толкова блестяща и черна, сега бе станала пепелява, сякаш отровата бе изсмукала всичката й светлина. А в ъгълчетата на нелепо разтворените устни, дебели и червени като цветове на хибискус, се стичаше пяна.

— Ваше величество… — очите на еврейката се стрелнаха притеснено към Сафийе. — Кажете ни какво да правим сега, ваше величество!

Но валиде султан като че ли не я чу. Направи крачка към вътрешността на стаята.

— Малко славейче, стари приятелю…

Думите бяха не по-силни от шепот.

Тежките бедра бяха преметнати върху възглавниците, напълно забравили за скромност и свян като жена по време на раждане. Котката, която до този момент душеше сред парчетата порцелан по пода, скочи върху дивана. От движението й част от тънкото муселиново покритие се свлече, излагайки на показ частите отдолу. Есперанца се пресегна, за да ги покрие пак, но с бързо движение на ръката валиде султан я спря.

— Не, остави ме да видя. Искам да видя!

Направи още една крачка навътре в стаята. Откъм прислужницата й Гюлбахар дойде тих, сподавен звук като едва доловима въздишка. Също като останалите части на тялото и слабините бяха напълно обезкосмени. Между пухкавите черни бедра, там, където би трябвало да са мъжките части, нямаше нищо. На тяхно място имаше празно пространство — един-единствен гневен белег, втвърден и удебелен като след обгаряне, на мястото, където някога, в някакъв невъобразимо далечен момент от невъобразимо дългия му живот, един замах на острия нож беше отнел пениса и тестисите на Хасан ага — началник на черните евнуси на валиде султан.