Колин Фальконер - Пътят на коприната

Камилите, които Хутлун купи на пазарището в Кашгар, не бяха като онези, които Жосеран беше виждал в Земите отвъд. Тези бяха рошави бактриански камили с две гърбици, за разлика от едногърбите камили, които мохамеданите използваха в Светите земи. Грозни животни бяха, с тънки и дълги крака и със сцепени устни, на всяка от гърбиците им, както и около коленете им растяха гъсти вълма. С наближаването на лятото сменяха част от козината си и с всеки ден изглеждаха още по-мърляви.

— Много добри камили — уверяваше ги водачът им. — Най-добрите в цял Кашгар. Я как им стърчат гърбиците, нали? Ако вървят едва-едва, тогава са много изморени, много са гладни. Но ви продадох добри камили. Почтен човек съм аз. Питайте, когото искате.

На външен вид едноокият камилар с много малко превъзхождаше по хубост камилите си. Лявото му око имаше млечнобяло на цвят покривало, което заедно с кафявите му изгнили зъби му придаваше вид на просяк от кашгарските пазарища. Май и той като добичетата си сменяше зимния кожух, понеже брадата му растеше на тъмни, неравни кичури, а едното му рамо беше необичайно изгърбено, така че и той носеше своего рода гърбица. Въпреки непривлекателната си външност много си разбирал от камилите и познавал пустинята повече от всеки друг човек върху земята, така се похвали.

Едноокият даде на Жосеран и Уилям напътствия как да яздят своите камили.

— Първо трябва да ги накарате да станат — каза им той. Показа им как въжето е прикрепено към кука, забита в носната преграда на камилите. Тръгна към стадото. Най-близката започна да плюе и да ръмжи. Невъзмутим, той улови въженцето, прикрепено към носа й, и здраво го подръпна. Камилата изрева недоволно, но неохотно се надигна, като най-напред изпъна задните си крака.

Щом животното изправи задницата си, едноокият постави левия си крак върху дългия й врат и се покатери върху самара на гърба й. После, понеже камилата изправи и предните си крака, едноокият се олюля силно назад.

— Сега какво? — извика към него Жосеран.

— Сега се държиш! — също с вик му отговори Едноокия и сам здраво се улови за самара.

Животното тръгна напред. Ездачът изпъна крака, успоредно на гърба на животното. Камилата хукна напред, Едноокия я яздеше около тях в широк кръг. Слизането беше просто, но рязко, той се спусна по врата на животното, освободи хватката си около самара и скокна.

Ухили им се с развалените си зъби.

— Видя ли — каза на Жосеран на тюркски, — много е лесно. Все едно яздиш жена. Щом решиш да го направиш, трябва да проявиш твърдост, бързина и да не се обезсърчаваш, ако се опитва да те ухапе.

— Какво каза? — попита Уилям.

Жосеран поклати глава.

— Каза, че е лесно, като понатрупаш опит.

На следващия ден поеха през пустинята. Татарите смениха тежките плъстени кожуси и ботуши с памучните роби на уйгурите. Сега подражаваха на Хутлун и увиха копринени шалове около главите си, за да защитят лицата си от безжалостното слънце и вихрите от чакъл и прах.

Тази пустиня не се състоеше от дюни и мек, масленожълт пясък, ами беше безкрайна равнина от сиви солени равнини и отделни хълмове, покрити с оскъдни, сухи, бодливи пустинни растения. Яздеха в безжалостния горещ вятър, хоризонтът се разтвори сред жълтеникава мараня от прах, а тополите от границата на оазиса се превиха и се олюляха, когато керванът им залъкатуши по пътя си през великата пустиня в центъра на Земята.

Ездата на камила е изтезание, което не прилича на язденето на татарски кон. Бактрианските камили се движеха с продължително, полюляващо се движение, много наподобяващо полюляването на лодка, и през първите няколко дни Жосеран беше тормозен от неразположение, което много напомняше морската болест, докато се научи да се полюлява напред и назад в унисон с движенията на камилата.

Неговите татарски спътници бяха почти същите майстори в ездата на камилите, каквито бяха и с конете. Умееха да се качват и да слизат с такава лекота, че дори не се налагаше да спират кервана. Хутлун можеше в един момент да ходи след камилата си, след това здраво я дърпаше за въженцето и когато животното сведеше врат, вече здраво се беше уловила за самара на гърба й и се придърпваше на седлото. Тайната, изглежда, беше да се освободи въженцето бавно след това, за да може камилата да не мърда главата си отново напред прекалено бързо и да метне ездача си през рамо.

Именно това се случи с Жосеран, когато за пръв път опита тази маневра, за огромна веселба на Едноокия и татарите.