Колин Фальконер - Пътят на коприната

Би могла да полети.

Да лети.

Брат й Текудай я беше открил, сграбчил за юздите и издърпал коня й от ръба на урвата.

Скоро след това Текудай се поболя. Баща и извика шаманите и те казаха молитви за него, по тяхна молба трима пленници кераити бяха съсечени и с кръвта им напръскаха тялото на Текудай, който лежеше и се гърчеше на леглото си от кожи. И въпреки това силите на брат й отслабваха.

Когато шаманите влизаха в нечия юрта, защото в нея има причинена от злите духове болест, тази болест можеше да прескочи от едното тяло в другото и беше опасно за обикновен човек да се приближава. Само че една сутрин Кайду надзърна през покривалото на входа на юртата и откри Хутлун свита на кълбо до брат си, заспала дълбоко. Той се втурна и я изнесе, надал вой от отчаяние, уплашен, че може да изгуби не само сина си, но и дъщеря си. Хутлун обаче изобщо не се разболя.

Вместо това Текудай започна да се съвзема.

След този случай започнаха да я спохождат виденията. Един ден Хутлун отиде при баща си и му каза да не ловува този ден, защото е сънувала как чудовище го изяжда. Той през смях отхвърли предупрежденията й. Същия следобед, докато вадеше стрелите си от повалена дива коза, го нападна мечка. Тя остави четири огромни прореза върху гърдите му и когато го донесоха у дома, едва дишаше.

Хутлун остана при него цялата нощ, смучеше съсирилата се кръв от раните му. Когато баща й оцеля, останалите шамани дойдоха при нея и й казаха, че има дарба.

Една възрастна жена, Чангелей, и един мъж, Магиу, я научиха на свещените ритуали и от този момент нататък Кайду винаги се допитваше до нея, щом трябваше да вземе важно решение.

За Хутлун дарбата й понякога беше товар. Имаше случаи, когато уменията й я измъчваха, както когато сънува, че един от мъжете от племето издевателства над съпругата на друг мъж. Хутлун не се издаде, но живееше в тормоз от това, което знае, докато насилникът не падна убит в битка.

Не искаше тази дарба. Искаше да бъде свободна като братята си, да язди из степите и да галопира редом до баща си.

Но в одимения мрак на нощта духовете й говореха и я пренасяха през степите. Отначало тези нейни видения не траеха по-дълго от една светкавица в планината нощем, но когато поотрасна, оставаше все по-дълго и по-дълго в Отвъдния свят и понякога погледът й стигаше чак до самия хоризонт на времето. Когато духът беше силен в нея, тя можеше да прелети над цялата долина и да надзърне навсякъде. Преживяването я замайваше и оставяше без сили.

Тази нощ тя препусна през Покрива на света с варварина с брада с цвят на огън, превила сменящите се оси на часовете, за да види какво очаква нея и него. Онова, което видя напред във времето, беше ужасяващо, бъдещето, което се простря пред нея, беше прекалено страшно, за да го гледа.

Врявата от някаква неразбория навън събуди Жосеран. Той стана и отметна тежката завеса на входа. На равното се беше събрала тълпа, точно след първата линия от каруци. Явно се случваше нещо важно.

— Някакво злодеяние, без съмнение — отбеляза Уилям зад него.

Жосеран облече набързо кожуха, обу ботушите си и излезе. Уилям забърза след него. Сняг покриваше замръзналата земя.

Стотици татари, мъже, жени и деца, се бяха насъбрали в кръг. Цареше празнично настроение. И преди беше виждал такива озарени лица, на публичните екзекуции в Орлеан и Париж.

В центъра на кръга стоеше жена с плетен кожен конски бич в дясната си ръка. Беше млада и яка, в колана й имаше втъкнат нож.

Млад мъж се появи на кон и тълпата се отдръпна, за да го пусне в кръга. Панталоните му бяха вмъкнати в кожените му ботуши, но беше гол до кръста.

— Какво правят? — прошепна Уилям.

— Не знам — Жосеран се обърна и видя Хутлун да стои на няколко стъпки от него, очите й искряха от вълнение.

Мъжът поведе коня си бавно, насочваше го около жената, която претегли с десния си юмрук тежестта на камшика. Това да не беше някакво племенно наказание? Ако беше така, жертвата изглеждаше прекалено весела.

— Той ще позволи да го бичува — изведнъж прозря Уилям.

Жосеран кимна. И изведнъж лукаво добави:

— Ей сега мога да ти намеря кон. Ако речеш да се присъединиш.

Остави го и отиде до Хутлун. Обърна се и чу как камшикът изплющя.

На лицето й се четеше невероятна диващина. Изобщо не приличаше на жените, които познава. Тя е примитивна. Истинската дама никога не се радва на подобни зрелища.

— Какво правят? — попита той.

— Тя го подлага на изпитание.