Колин Фальконер - Пътят на коприната

Но никой не разбра. Уилям осъзна, че е избегнал ужасното си наказание и сега оставаше осъден за втори път в своето мълчание.

Алгу изпрати вест чрез ям до Хубилай, за да се допита относно по-нататъшните разпореждания по въпроса. Отговорът беше недвусмислен.

Мяо-йен беше затворена в кулата на двореца с придворните си за оставащите месеци от присъдата си. След това на палача на Алгу беше възложено ново, тайно поръчение. Мяо-йен беше императорска дъщеря и не беше редно кръвта на Чингис хан да се пролива. Налагаше се да се подбере друг метод за нейната екзекуция.

Лястовици се стрелкаха сред куполите и полукуполите, гмуркаха се сред клоните на черниците в градините, пърхаха в гнездата си, които бяха свили под издадените греди на сгушените една в друга кирпичени къщи. Приготвяха се за новоизлюпените, помисли си тя, поставила ръка върху издутината на стомаха си. В напрегнатото им суетене и стрелкане имаше неудържима радост. А ето че аз чакам тук в тази скръбна кула като пленница!

Знаеше, че не се е понравила на новия си господар, че е разочаровала всички, и знаеше, че е свързано с детето, което растеше в корема й. Не разбираше как е създаден този нов живот, но беше свързано с това мъж да си легне с жена. Но тя също така знаеше, от разговорите си с несторианските свещеници и с отеца, който живее на небето, че дете може да се зачене и от млада, непорочна жена и че това се смята за най-голяма благословия.

Придворните дами, които беше довела със себе си от Катай, бяха отпратени и ги бяха заместили навъсени, мълчаливи персийски момичета, които говореха само своя фарси и не можеха да й кажат нищо за това, което се случва. Не разбираха обичая с краката лилии и не се опитваха да прикрият отвращението си, когато я преобличаха. Тя понасяше самотното си бдение, като се чудеше за обидата, която беше нанесла, и се страхуваше от наближаващото раждане, за което беше толкова безпомощна и невежа, колкото и едно дете.

По-късно вечерта се появиха войници, бронята им тракаше, когато бързо преминаха по коридора към покоите й. Това бяха войници на Алгу, първите мъже, които беше видяла при пристигането си в Бухара. Лицата им бяха мрачни. Тя се извърна от прозореца, очакваше вест от Алгу или от баща си, но вместо това те я уловиха за ръце и без нито една дума я извлякоха от покоите й, избутаха я през вратата с тежкото резе в края на сводестата галерия.

Помъкнаха я през шестоъгълните плочи, постилащи двора, в който растяха дървета. Ботушите на войниците размазваха попадалите черници. Зад още една порта я чакаше кибитка с носилка със завеси и тя с две от персийските й прислужници бяха приканени с жест да влязат в носилката.

Потеглиха по улиците към западната порта. През завесите Мяо-йен видя светилници да проблясват на безброй прозорци. Щом излязоха от града, тя усети горещия и спарен дъх на пустинята.

Почуди се какво ли е намислил за нея ханът. Може би, помисли си тя, в крайна сметка няма да има никаква сватба. Може би са решили да ме махнат по тъмно и да ме върнат в Шанту.

Но не я отпращаха в Шанту. Принцесата дори нямаше да напусне хаганата на предложения й съпруг. Вместо това я отведоха в самотна юрта из безличните равнини на Каракум, придружена само от нейните две прислужници и дузина от войниците на Алгу.

Следващите няколко дни Мяо-йен прекара в юртата сама, изплашена и объркана. Навън вятърът виеше през голата равнина.

Не позволявай да наранят бебето ми!

Зазоряваше, когато водите изтекоха. Прорязващата болка в корема й я изненада, остави я без дъх на пода в юртата. Мяо-йен извика към слугините си, но те само я гледаха, широко отворили очи, и не направиха нищо, за да й помогнат. Едната от тях отиде да повика войниците. Малко по-късно покривалото на входа се отметна и когато видя лицата им, запищя, разбра на мига каква ще бъде съдбата й.

Не, бебето ми!

Извлякоха я вън от юртата, където конете вече чакаха оседлани. Утрото беше красиво, слънцето тъкмо се показваше, луната беше като блед призрак над пустинята.

— Защо го правите? — пищеше тя. — Защо го правите?

Вързаха ръцете й на гърба с кожени ремъци и я метнаха в носилката, която бяха привързали между двата коня. Отведоха я на може би три или четири мили от юртата. После я свалиха от носилката и я повлякоха през пясъка.

Принцесата изкрещя, разпъната от нови родилни болки, но никой не обърна никакво внимание на страданието й.

Имаше плитка падина, все още потънала в черен мрак. Хвърлиха я на земята и единият от мъжете я държеше, докато другият връзваше краката й с въже през коленете и през глезените. После омотаха бедрата й с по-дебели кожени ремъци и овързаха таза й с такава сила, че тя изкрещя от болка.