Колин Фальконер - Пътят на коприната

Тамплиерът наблюдаваше от крепостните стени как керванът криволичи през оазиса. Камилите кашляха и недоволстваха; конете вървяха привели глава, съсипани от дългия преход през пустинята. Имаше два конни отряда, златните им шлемове блестяха на слънцето. Зелено-белите знамена на Сина на Небето плющяха на вятъра.

Дървените порти на крепостта се отвориха и предните части влязоха в редица по един. Зад тях върху задната част на каруца се полюляваше позлатената носилка с принцесата, следвана от още две покрити каруци, в които бяха придворните й. Когато влязоха в крепостта и вече бяха в безопасност, жените слязоха и се струпаха около принцесата. Той веднага долови, че нещо не е наред.

Няколко мига по-късно видя войници да отнасят на носилка принцеса Мяо-йен през двора.

Замисли се за крехкото създание, с което се беше разхождал из Градината на ободряващата пролет. Порцелановата й хубост нямаше как да издържи на тежките изпитания на пътуването през пустинята. Безмълвно се помоли за нея на милостивия Бог, ако такъв изобщо съществуваше.

Според режима си ставаше за утриня с Уилям, закусваше пилаф и после тренираше борба с Ядосания. Татарите много обичаха борбата и много ги биваше да се борят. Жосеран се превърна в ученик, жадуващ да я усвои. Упражненията му помагаха да възвърне силата на раненото си рамо. Все още не беше успял да надвие противника си, но поне вече по-рядко го поваляха.

Всяка сутрин се упражняваха на медана, но след дузина падания вдигаше ръце, за да покаже, че се предава. Ала беше решен един ден да победи.

Ядосания — Жосеран беше научил, че истинското му име е Йесун — беше нисък, набит и кривокрак, както мнозина от татарите. Повечето от тях се бяха научили да яздят още преди да проходят и костите на краката им бяха израснали така, че да съвпадат с формата на гърба на коня. Тялото на Ядосания беше по-скоро затлъстяващо, отколкото мускулесто, но когато нападаше, като да го лашкаше биче. Бореше се с голи гърди, тялото му лъщеше от пот и Жосеран все едно се опитваше да улови мазно прасе.

Ядосания му беше показал много хватки и как да се измъква от тях, но тук не ставаше дума само да се усвоят хватките, изкуството на борбата се състоеше в съчетаването на най-различни движения в бъркотия от ръце и крака, да се надвие противникът едновременно с бързина, груба сила и увереност на бияч.

Един следобед най-накрая успя да го хвърли; за миг извади Ядосания от равновесие и го просна по гръб в прахоляка с разпъваща гръбнака сила. Жосеран се изненада толкова, колкото и противникът му от това развитие и се поколеба дали да продължи към победата. Преди да успее да го прикове към земята, Ядосания вдигна ръка с изкривено от болка лице.

— Чакай — едва си поемаше дъх. — Гърбът ми!

— Заболя ли те?

— Потроши ми гърба!

Жосеран се поколеба. С едно движение Ядосания изрита подкосяващо краката му и Жосеран се озова на свой ред по гръб с поглед в небето и въздух, изкаран от дробовете. Ядосания скочи отгоре му, преметна го и постави коляно върху задните му части. Сложи ръце от двете страни на главата му и я изви. Жосеран чу как мускулите пращят.

Ядосания избухна гръмогласно в победоносен смях.

— Никога не показвай милост! — ревна той. — Още един урок, който трябва да научиш.

Жосеран щеше да го изругае, но не му беше останал въздух.

— Помни, изненадваш и подлъгваш. Най-големите ти оръжия.

Тръгна си, без да спира да се смее. Жосеран изплю прахта от устата си, тялото му туптеше от болка. Този урок нямаше да го забрави. Един ден щеше да го използва.

Сутринта след пристигането на Мяо-йен отново бяха на медана и се упражняваха. Обикаляха се един друг в определените за борба граници, които Ядосания беше отбелязал в прахта с черничев клон. Татаринът нападна изневиделица и направи подлъгващо движение, Жосеран реагира бавно.

Светкавично движение и тамплиерът се озова по гръб на коравата земя, под вонящия натиск на тежкия, потен татарин. Отново изгуби.

Ядосания се разсмя гръмогласно и скокна.

— Ако всички варвари са като теб, ще станем владетели на света!

Жосеран изкриви лице и отново се надигна с усилие. Заради ръста си не беше привикнал да го побеждават така в състезания по сила. За пръв път му се случваше и редовният пердах, който ядеше от ръцете на якия татарин, го караше да кипи.

— Пак — рече той.

Ядосания го заобиколи и се вкопчиха, всеки опрял ръце в раменете на другия, използваха краката си, за да се мъчат да съборят противника.