Антон Дончев - Време разделно

НОЙЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ

Една богата на багри картина от българската история. Едно необикновено напрегнато и завладяващо произведение.

КОСМОПРЕС — ЖЕНЕВА

Сега за първи път от тази комунистическа страна (България), която традиционно се грижи за своите писатели и ги цени с високо уважение като свои духовни водачи, излиза в немски превод един голям роман.

Авторът с пламенна убедителност разказва за ужасната съдба, която преди триста години сполетява една мирна долина в Родопите.

Долината на Елинденя със своите характерни герои, със своите песни и фолклор, със своите страхотни изпитания остава за читателя на създаденото от Антон Дончев черно-бяло пано завинаги незабравима.

ДАС БЮХЕРБЛАТ — ЦЮРИХ

ШВЕЦИЯ

Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература. Той отговаря на две от най-важните условия — напълно е неизвестен в Швеция и е много, много талантлив. Този, който гака красиво, поетично и в същото време брутално може да опише усилията на турците да направят българите последователи на правата вяра, на аллах, не може да бъде обикновен писател.

Разказът на Дончев е изпълнен с поезия — и когато възпява природата, и когато описва хората. Той изобилствува с кръв и насилие, а създава впечатление за нещо всекидневно, нещо почти красиво, благодарение на изпълненото с гордост държание на планинските жители при тяхното безпощадно унищожаване. „Време разделно“ е блестящ разказ за героичната борба на един народ за запазване на своята самобитност и вяра.

ФАЛУ КУРИРЕН

Бенгт Акрелсон

„Време разделно“ разказва как обикновените овчари се вдигат на бунт против своите поробители. От този бунт се ражда едно ново общество — и Дончев създава химн на българската нация, оцветен с оттенъците на пацифизъм. Един американски критик нарече романа „анатомия на една легенда“ и това е вярно до голяма степен, тъй като в романа се преплитат реалистичният метод на разказване с психологическия анализ.Но никъде фолклорните елементи не се превръщат в орнамент. Обратното — резултатът е един грандиозен исторически роман, който носи едновременно документални и художествени стойности.

СВЕНСКА ДАГБЛАДЕТ

Ричард Шварц

Това е една пълна с живот, кошмарно жестока и красива сага. Тя понякога звучи като народна песен от Балканите — една самотна флейта, тъжно очарователна, тъй драматична, почти сладникаво романтична — и внезапно така разголена, сурова — и отново тъй тъжно очарователна. Това е голям, обширен и силен роман, който би възбудил ограничен интерес, ако нямаше едно особено качество — човек нерядко остава поразен от поетичните описания, които създават главозамайващо чувство, че долината Елинденя се намира наблизо, ей там, зад ъгъла, до горичката, зад следващия завой на пътя (и това е така).

И става така, че този роман с мистичните изразни средства на сагата срива преградите на време и място… и се превръща в едно преживяване на читателя, което ще се опитам да обрисувам с малък затворен кръг: „Аз живея, аз чета, аз пътувам — аз живея.“ Понякога Дончев успява да накара читателя да достигне до това преживяване — а това е голямо нещо.

АФТОНБЛАДЕТ

Бернт Розенгрен

Дончев се представя като прекрасен разказвач с епическа широта, която въпреки размера на романа поддържа интереса на читателя от началото до края на това вълнуващо произведение. Жестокостите по време на война са неизбежни и писателят не отстъпва дори пред тях, но богатият език и житейската мъдрост на хората

от романа ни карат да четем този епос с удоволствие. Без да познаваме предишното творчество на Дончев, можем без съмнение да кажем, че писателят — и дори издателството — заслужава поздравление за публикуването му в Швеция.

ХУФОНДСТАДСБЛАДЕТ

Улф Ерик Слоте

От мрачните извори на горчивите спомени Дончев изважда много блестящи детайли. Неговият епос има интрига и темпо на роман за развлечение. Но той ни държи в напрежение и с трагичните съдби, и с могъщите страсти на своите герои.

КВЕЛСПОСТЕН

Кай Нейдеман

Дончев е преди всичко изискан майстор на природните описания с високи поетически качества. Неговите многобройни и подробни разкази за българските планинци са изпълнени с богати детайли и умело се преплитат с описанията на събитията. Той използува диалектна техника на разказа по много майсторски начин.

ХЕЛЗИНТБОРС ДАГБЛАД

Йохан Фалк