Антон Дончев - Време разделно

ЗИГЕНЕР ЦАЙТУНГ

Богатият на действие разказ достига ранга на героичен епос — едно удивително постижение за нашата съвременност.

ДЕР ЕВАНГЕЛИШЕ БУХБЕРАТЕР — ГЬОТИНГЕН 328

Незабравимо е шествието на столетницата баба Сребра, незабравими са сцените, в които села и черкви падат жертва на страшния поробител… Двете повествования се преплитат в една история от високо ниво.

ОСТДОЙЧЕР КУЛТУРРАТ

Хората нищо не са научили. Насилие и несправедливост, въпреки целия външен напредък, отново и отново избуяват като бурен…

Стилът на Дончев е динамичен, действието — пълно с напрежение, настроение

и тъга.

ДПА — ДОЙЧЕ ПРЕСЕ АГЕНТУР

ИТАЛИЯ

За книгата на Антон Дончев „Време разделно“ могат да се кажат много неща, но преди всичко трябва да се отбележи, че е рядко днес да се намери модерен исторически роман, който да заключава в себе си тази мощ на израза и това дихание на героизъм, както творбата на българския писател. Творба, която възкресява една епоха, един климат, една цивилизация — вече изчезнали. Това е епопея — велика и ужасна, пресъздадена с наистина забележително изкуство, доминирана от няколко незабравими образа, възвишени и в доброто, и в злото, на свой ред превъзхождани от постоянното присъствие на почти одушевената Родопа, великата българска планина.

ТРИБУНА ПОЛИТИКА

Изключително трудно е било да се построи убедителен роман върху базата на предложените от историята факти, защото се рискува или да се държи тонът на сух разказ, или да се изпадне в идеализация на един исторически момент. Или във всеки случай да се възхвали религията като триумф на духа над материята и грубата сила. А всъщност именно тази упорита вяра е, която възвишава дори най-ужасните сцени и най-впечатляващите описания, като им придава библейска величавост. Смъртта и унищожението придобиват почти ведрина, разсечените тела и реките кръв падат на земята, без да я оскверняват, в едно мъчително, но естествено възвръщане.

„Време разделно“ трябва да бъде определен като поетична творба в проза. Със стил на живо и състрадателно участие и едновременно на обективност, с ясно изразен вкус към картината като израз преди всичко на душевно състояние.

ЛЕТТУРЕ — РИМ

Една красива и мъчителна история за любов се вплита в политическата и религиозна драма — в страници, където дълбокият, но не и прекален лиризъм помага да се почувствува поезията на любовта наред с величието на историческия момент.

ИДЕА — РИМ

Странен, първобитен и пълен с чар е историческият роман „Време разделно“. Ярки герои, любов, драматични избори, сблъсък между жестоките мюсюлмански потисници и бунтовното християнско население, което защищава вяра, традиция и свобода — всичко е описано на фона на изумителните планини, гори и долини.

ЛА ВОЧЕ РЕПУБЛИКАНА

Исторически роман, който, вярваме, е необходимо да отбележим за неговите изключителни качества. Българският автор със забележителна способност е успял да слее реалистичния стил и психологическата изтънченост на модерния роман с примитивния, но сложен ритъм на народната песен, която всъщност вдъхновява този роман.

Една творба с неоспоримо ниво.

АНИКА

Книгата се изгражда като непрекъснат сблъсък на различни гледни точки, които налагат да се променят формата и същността на нещата. Поп Алигорко и Венецианеца, двамата идеологически противопоставени свидетели, които се срещат, разделени от вековна омраза, накрая се научават да преценяват и уважават взаимно особеностите на чуждата цивилизация.

ИТАЛИАНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ

Това е една въздействуваща история, изтъкана от насилие и болка. Борбата на двете религии е описана от автора със знание и изкуство и той успява от началото до края да издържи романа в реалистичен психологичен стил, който покорява читателя и го прави изцяло съучастник и във вътрешните борби на героите, и в поезията на суровата и недокосната природа, сред която героите се борят, умират или преживяват.

НУОВЕ ПЕРСПЕКТИВЕ — МИЛАНО

Жестока и правдива история. Упорита борба с исляма, постъпките на тези силни хора са разказвани с несравнимо майсторство в този голям епически роман.

АРЕНА — ВЕРОНА

Трябва да отделим и да подчертаем изключителното умение на автора да оживи пред нас хора, епоха, нрави. Това е познание за движението, една изтънчена поетичност, която не пресеква на петстотинте страници на романа. Това е история в движение. Книга, която не се забравя и за която един ден ще почувствуваме необходимостта да я препрочетем.