Антон Дончев - Време разделно

СПЕКТЕЙТЪР

Това е документална история за действията на хората и за събития, които без съмнение авторът е проучил задълбочено.

Но той успява да плени нашето внимание и с друго — като живо пресъздава личните отношения между своите герои, разяждани от любов и страст. Чудесно изваян е и суровият пейзаж на планинската област, където се развива действието.

МОРНИНГ СТАР

Единият разказвач — местен български свещеник, израства до разбирането, че българското национално чувство може да бъде също толкова здрава преграда за чуждия поробител, както и кръстът. Привидната му слабост да поведе хората си, за да приемат чуждата вяра, всъщност е постъпка на мъжествено себеотрицание в името на по-висшето благо.

Изпълненият с насилие и ярки багри сюжет е използуван, за да се разискват големи теми. Белег на истинско мъжество ли е да можеш да убиеш брата си, когато

политически или идеологически обстоятелства изискват това? Какво лежи в корена на идеологическата тъждественост — верую или култура? Как могат синовете на, героични бащи да докажат, че са мъже?

ТАЙМЗ, ЛИТ. ПРИЛОЖЕНИЕ

Великолепни описания, поетична проза — сурово платно, в което брат убива брата, за да може да бъде погубен на свой ред ненавистният потисник.

ЛЪНДЪН ЛУК

АРМЕНСКА ССР

Антон Дончев е български писател, прекрасен писател. И ако прочетеш тази книга, ти ще обикнеш и него, и българския народ, който го е родил. Дончев е голям майстор, творец. Той така прекрасно пресъздава същността на човешкия характер, че ти го осезаваш, сливаш се с него. Чувствуваш болките на трудовия народ… виждаш праха на земята, кървавите пламъци, дело на човешките ръце. Книгата е обагрена от неповторимите черти на българския народ — народ трудолюбив и героичен. Какъв могъщ писателски дар обладава Дончев! Като че ли усещаш диханието на Шекспир. Поразява ме майсторството, с което Дончев — с вяра и правдивост — предава непресъхващата сила на своя народ, неговата жизненост. Трябва да запомним, че подобна книга ние, в нашата арменска литература, нямаме. Остава да поздравим българския народ за това, че е създал тази забележителна книга и този писател.

СОВЕТАКАН ГРОХ, ЕРЕВАН

Серо Ханзадян

Родопчаните на Дончев — обикновени селяни, хора на гората и планината, клети и безписмени — се възвисяват, като показват безгранично душевно богатство и безрезервна самоотверженост. Не можеш да не помислиш, че родолюбието е и свещен запас от мъдрост, които се даряват на истинските хора по рождение.

Не си спомням друга книга, която с такава сила, толкова вярно и ярко да разголва насилието…

Прието е да се казва, че най-добрите творби на националното изкуство и литература влизат в общочовешката съкровищница и стават достояние на всеки цивилизован народ. Това явление често се нуждае от известни уговорки. Но в случая с книгата на Антон Дончев уговорки няма. Тя принадлежи на всички народи, които са се борили срещу насилието, имали са мечти за свобода, за самостоятелен и мирен живот.

ГРАКАН ТЕРТ проф. дрПакрал Улубабян

ГФР

Дончев владее две класически добродетели. Той разбира добре от единството на време, място и действие и извлича пълните със страст дела на своите герои изцяло от техните характери. Той знае своя Лесинг.

Дончев преодолява по един великолепен начин една великолепна материя.

ФРАНКФУРТЕР НОЙЕ ПРЕСЕ

Дончев превръща своята прастара и вечно млада приказна тема в метафора.

ФРАНКФУРТЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ

Начинът, по който Дончев разказва, придава напрежение на драматичното действие и превръща историята във великолепна колоритна картина.

НОЙЕ ОСНАБРЮКЕР ЦАЙТУНГ

В центъра на повествованието се изправя овчарят Манол, който въплъщава духовната съпротива срещу нашествениците и със своята смърт дава пример за несломима воля да си остане християнин и българин. Срещу него е Караибрахим, който крие зад дяволските си черти една дълбока човешка трагика.

БЮХЕРАЙ УНД БИЛДУНГ

Пред читателя израства една наситена с багри картина от една кървава епоха.

ОФЕНБАХ ПОСТ

Авторът ни дава една необикновено пластична картина от миналото на своя народ. Страданията и героизма на неговата нация и безчовечността на чуждите завоеватели той описва с ярки, контрастни багри.

ДИ НОЙЕ БЮХЕРАЙ — МЮНХЕН

Благодарение на двете противоположни гледни точки лицата и епизодите се отразяват двойно. Така те печелят откъм интензивност и драматичното действие довежда историята до завършеността на една богата с багри живопис.