Антон Дончев - Време разделно

КУЛТУРА

РУМЪНИЯ

Историческа интелигентност, осъществена с голям финес: наблюдателност, почти кинематографичното разнообразие на ъглите за представяне на действителността, проекцията на образите на фона на митове и легенди — всичко разкрива един голям талант, подпомогнат от упоритостта и усърдието на превъзходен историк и филолог. Авторът се изравнява и надминава своите учители, като изминава неизхо-дени пътища в българския исторически роман — изостря ъгъла на изследване дълбочините на човешката душа, придава на детайла значения със стойността на символ, разширява проблемното и философското пространство.

Освен като стилистичен успех романът привлича и с топлия хуманизъм, с който е пропит, с човечната правдивост, с тоталното отхвърляне на войната, на насилието и на трагизма в един свят, в който физическото и мрралното потисничество бяха изместили правата и свободата.

Михаил Маджари

САЩ

От безпощадната и безизходна борба, от поривите и упоритостта Антон Дончев е създал епическа проза с невероятна красота.

Стилистичният триумф на автора се крие в умението му да претопи в единна сплав реалистичната и психологически изтънчена форма на съвременния роман с епическата примитивна тъкан на народните песни и приказки. Резултатът е тонално великолепен — страница след страница на действие със странен величествен ритъм — едно богатство, което може да се сравни с това на Толкийн или с музиката на Сибелиус.

Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство толкова изтънчено като това на Джойс или на Томас Ман.

НЮ ЙОРК ТАЙМЗ Гай Давънпорт

Това е една ужасна книга, забележителна и мъчителна. Забележителна поради силата на разказа и поради факта, че успява да възкреси героизма, страданията и примитивния живот на едно далечно място и време, както и една малко известна историческа трагедия.

САТЪРДЕЙ РИВЮ Орвил Прескот

Разказът разтърсва, а разказването радва. И действие, и декор излъчват поезия. Това е хубавият Стар свят в цялата си сила. Романът наистина извънредно много ми харесва.

Джеймс Мерил лауреат на национална награда 1966 г.

Появата на романа „Време разделно“ в САЩ трябва да се смята литературно събитие от най-голяма величина. Борбата между българското население и нашествениците турци се води всъщност не само за религията, а и за братството.

И все пак — въпреки цялата жестокост, на която, както Дончев показва, хората са способни — преобладаващото настроение в романа с неговия безусловно превъзходен и поетичен език това е настроение на лирична надежда и помирение.

Във „Време разделно“ е втъкана и една от най-необикновените и трогателни любовни истории в цялата съвременна белетристика.

БУК НЮЗ

Това произведение — първо преведено в САЩ — носи със себе си една красота, твърде рядка за съвременните романи. Езикът е толкова превъзходен в превод, че човек може само да съжалява, че не е в състояние да го прочете в оригинал.

Макар че действието се развива през XVII век, то има вечно значение за всички хора. Дали читателят би го избрал като един превъзходен исторически роман, или ще предпочете да разкрие всички изводи за човека и за неговия дълг към човечеството, това е все едно — романът е творба с изключителни достойнства.

НЮ ОРЛЕАН СТЕЙСТСМЪН

Сюзън Уелс

Един от най-хубавите романи за годината — „Време разделно“ от българина Антон Дончев, който възпява както борбите на човешкия дух, така и борбите на, човешката плът.

Голяма част от разказа като че ли извира от стари предания, това е техният стил, но прост и естествен. Това е сказание — и сказанието е пълно с красота и поезия.

УАКО НЮЗ ТРИБЮН, ТЕКСАС

Гънтер Куил

Този роман е едно забележително постижение. Въпреки че действието се развива в 1668 година, „Време разделно“ е извън времето по своето умение, с което извиква в съзнанието ни страната и планината на драмата, по своя сетивен анализ на психологията на човешките подбуди за действие.

„Епичен“ е може би прекалено употребяван термин в речника на критиците, обаче това е единствената дума, способна да изрази стремителния размах и импулсивното въздействие на романа на Дончев.

Това, което романът утвърждава, е запазването на човека като личност и колективно като нация. „Веруюто и школите“ на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата — християнска или мюсюлманска, която ги различава.