Антон Дончев - Време разделно

КОРИЕРЕ ДЕЛ ТИЧИНО

Целта на тази книга е изложена най-добре и преди всичко от двамата разказвачи — да не позволят да се изтрият от паметта на идните поколения животът и постъпките на силните хора, живели преди триста години по великата Родопа.

ДИАЛОГО — КАТАНИЯ

В този изключителен исторически роман поразява преди всичко майсторството

на Дончев…

СЕТТИМАНА ТВ

Като чета великолепното „Време разделно“… Кръвта, жестокостта, зеления мрак на родопските лесове — Дончев не ги описва, той ги усеща изначално, в тяхната същност, физически. Думите в една негова страница се връщат властни и чисти като новородени.

Вярно е, че изкуството на Дончев, далеч от всяка софистична дестилация, представлява щедър извор на истински земни сокове. Но тънко поднесената суровост и варварската непосредственост на това повествование го държат високо над всякакви банални определения. Романът на Дончев в края на краищата е завладяващ кондензат на случки и чувства в тяхното чисто състояние: тук омразата, отмъщението, вярата, любовта имат своя първичен вкус.

РЕСТО ДЕЛ КАРЛИНО

Дончев е автор с проверена и заслужена слава, известен както в своята страна, така и в чужбина с публикуването на три романа. Последният роман „Време разделно“ достига в България тираж от 200 000 екземпляра и десет (вече петнадесет) издания в други страни. Този роман заслужи за Дончев една премия за най-добрия исторически роман в САЩ, издаден през годината. (Забележка. Става дума за наградата „Ървинг и Джейн Стоун“, която се присъжда на най-добрия исторически роман, издаден през годината в САЩ. Комитетът специално е поискал да бъде включен и разгледан и романът „Време разделно“, въпреки че е предвидено награда да се дава само на американски автори. В последна сметка се е приело, че трябва

да бъде награден американски писател.)

МЕСАДЖЕРО

КАНАДА

Епичният стил на балканските народи може да не се хареса веднага на повечето модерни американци, но рецензентът поне в крайна сметка беше завладян от него, както завладява ритъмът на неспокойните барабани.

Наистина това не е книга за всеки, но тя представлява необичайна награда върху рафтовете на по-големите библиотеки — да дойде и да я вземе подходящият читател. И когато той направи това, ще я оцени високо.

ИСТЙОРК ПЪБЛИК ЛИБРЪРИ, ТОРОНТО

Вивийън Нюмън

Въпреки сцените на насилие и жестокост основното звучене на романа е пълно с лиричност и със светла надежда за помирение.

АМЕРИКЪН НЮЗ

КУБА

Това произведение бележи една нова концепция за романа в България — магическия реализъм. Не става дума за една магическа реалност, създадена от автора, която ние приемаме за действителна… неговият магически реализъм възниква от събитията, които чрез своята зпачителиост променят курса на историята.

Тук се смесват в една жизнена простота действията на хората: овчари, свещеници, войници — с едно тракийско минало и с едно настояще, едновременно българско и турско. И пред тях има само два пътя — борба независимо от цената, или асимилация, окончателно откъсване от народа и неговата култура, за да станат чужди, дори врагове на земята, на която живеят. Тези герои — силни, доблестни, честни, плахи, дръзки, амбициозни, са добре описани, различни един от друг, монолитни и многолики в едно и също време.

Хосе Мартинес Матос

С удоволствие прочетох последната българска книга, преведена на испански език — „Време разделно“ от Антон Дончев. Това е чудесна книга. Тя има много общи неща с литературата, която тук определяме като магически реализъм. Красивото си е красиво, написано на всички езици, а книгата е поетична повест. Мисля, че това е една от най-хубавите книги, които съм чел в последните години. Такава книга трябва да бъде прочетена непременно още един път.

ТЕЛЕВИЗИОННО ИНТЕРВЮ

Онелио Хорхе Кардосо

Това е една изключителна творба. Сигурен съм, че тази книга ще допадне на кубинските читатели, и мисля, че интересът към нея ще нараства, а това е и моето желание.

ТЕЛЕВИЗИОННО ИНТЕРВЮ професор Буено

ПОЛША

… Без съмнение в съвременната българска литература историческият роман на младия писател Антон Дончев представлява ново явление по форма и по съдържание… В този поетичен разказ, в който има нещо от атмосферата на балада за стари, забравени вече събития, авторът излага със силен и точен израз мотивите и основанията както на тези, които са дошли в долината Елинденя с меч в ръка, така и на онези, които не искат да се поддадат на насилието… Дончев е изградил твърде оригинално конструкцията на своето произведение… Това е и разказ за любовта и смъртта — два проблема, които засягат човека все едно дали е живял през 17 век, пли жппее днес.