Антон Дончев - Време разделно

Човекът е показан във „Време разделно“ и в единение с природата. В единението на българина с природата се отразява неговата философия на свободен, естествен човек, който вижда в нейно лице приятел и защитник. Антон Дончев не само умее да наблюдава природата, но и да забелязва такива подробности, които отекват в подтекста с основния патос на произведението, предават трагическия разрив между красотата на живота и силите, които го разрушават.

МЛАДА ГВАРДИЯ

М. Каназирска

УНГАРИЯ

Книгата на Дончев „Време разделно“ разказва за най-съкровената сърцевина на българщината.

Цялата книга звучи като народна балада и това я прави трикратно правдоподобна и достоверна: първо — тя съхранява фактите на народните спомени, второ — тя оформя народната мъдрост. Българският народ, преминал в отбрана против агресията на турското насилие и мохамеданската вяра, къде с борба, къде с примирение слага върху всяко свое действие печата на българщината.

Словото на Дончев е баладично-народно, изключително богато.

ЖИВОТ И ЛИТЕРАТУРА

ЧЕХОСЛОВАКИЯ

Рядко българската литература ни предоставя произведения като този роман. Историческата творба на писателя е тясно свързана с локалната история на една

българска област, но надхвърля нейните граници и придобива характера на обобщение.

Действието на книгата е твърде просто, трагично и дълбоко човешко. Чрез съпоставяне на историческите факти авторът подчертава и високо издига моралните качества на обикновения човек, който с цената на живота си защищава своето национално (а в случая и религиозно) съзнание.

„Време разделно“ е по-скоро „жесток“ роман. Но той е — а за съжаление и ще бъде — актуален за нашата съвременност, тъй като действията и случките, описани в него, са живи и до днес и, както изглежда, ще живеят още дълго време. Романът е добър. Написан е от писател, който очевидно добре е ориентиран в съвременната действителност, знае да анализира фактите и знае (което е особено важно) да пише умело и интересно.

НОВЕ СЛОВО

Милан Расутик

Антон Дончев достига с „Време разделно“ върха в своето художествено творчество. В чешките преводи на българска литература с историческа тематика романът представлява действителен принос. Авторът дава най-обективен израз на страшните исторически събития, разглежда тази историческа епоха в широк европейски аспект и едновременно изгражда изразително индивидуализирани образи на българи и турци.

Романът „Време разделно“ е едно от най-интересните произведения на българската проза през последните години.

РУДЕ ПРАВО

Злата Куфнерова

Не е чудно, че тази книга е наградена с Държавна награда. За това са допринесли нейните безспорни художествени качества, с които понякога се доближава до „Тихият Дон“ на Шолохов или „Делба“ на Чосич. Не история, а живот, не пергамент (макар в началото авторът да ги посочва като измислен източник на произведението си), а пулсиращата кръв на първичното планинско население с неговото омировски ясно отношение към любовта и смъртта лежат в основите на тази книга. Читателят, който вече познава „Тютюн“ на Димитър Димов, остава с впечатление, че тази книга продължава успешната линия на българския роман.

СЛОВЕНСКЕ ПОХЛЯДИ

Милан Ферко

Първото издание на тази забележителна творба на българския писател излезе преди осем години. (В Чехословакия романът има две издания на чешки език и издание на словашки език.)

Тук не става дума просто за тази или онази вяра, а за запазване на морални добродетели, за това, което сплотява хората и дава смисъл на живота. Тук става дума за тази човешка същност, която живите трябва да пазят, докато са живи, въпреки че тя понякога се заплаща със смърт.

Баладичната постройка на целия разказ осигурява на романа едновременно земна жизнена монументалност и нежна поетичност, присъща на народната поезия. Творбата е модерно възприета и модерно написана пленителна проза, която буди възторг не само с художествено изградения интересен сюжет, но и със своята философска същност, произтичаща от известни исторически факти, но разгледани от съвременен аспект. Романът принадлежи към забележителните произведения на съвременната българска литература.

НОВИ КНИГИ

Хана Райнерова

ШВЕЙЦАРИЯ

Дори романът да беше само хроника на кървав епизод от разцвета на Отоманската империя, той би бил едно заслужаващо внимание начинание, но не непременно едно произведение на изкуството. Книгата на Дончев обаче безсъмнено е такова произведение на изкуството — авторът умее да разказва, той тъче нишките на случките и възлите на човешките съдби все по-изкусно с хода на разказа, той вплита багрите на природата в човешките дела и стремежи и извиква на бял свят скрити взаимоотношения и съответствия.