Антон Дончев - Време разделно

„Време разделно“ е богат и ценен роман, който победно утвърждава достойнството на човека.

Аз съм уверен, че написаното от Дончев надвишава и преминава всички изкуствени межди, които човек е издигнал срещу своите събратя.

БЕСТСЕЛЪРЗ РИВЮ

Николъс Лопрет

Това е едно огромно шествие от първични образи, които ни карат да се замислим за единството и безсмъртието на всичко живо и за безкрайното възраждане на човечеството чрез вярата, която преминава отвъд смъртта.

Чрез изтънчено детайлираните страдания и грижливо планираните ужаси на разказа Антон Дончев като че ли изтъква едно неодобрение на всички войни, независимо от герба на светостта.

ЧИКАГО СЪН ТАЙМЗ

Бевърли Хилз

„Време разделно“ е един изключителен исторически роман от българския писател Антон Дончев. Още от пръв поглед романът е пълен с вълнение и лирична красота…

Някой може да намери езика на тези откровения за дръзко романтичен, но той не бива да забравя, че литературната основа, върху която гради Дончев, не е тази на западните мандарини на културата. Като българин той е хиляда години по-близо — отколкото вероятно би могъл да бъде средният западен интелектуалец — до устно предаваната епическа поезия на една бардическа култура, която предшествува модерния способ да се пише, за да се чете. Естествената форма на изказа на Дончев дължи много на традиционната устна риторика и в неговия роман свещеникът прави песен от своите открития.

ДЪ НЮ — ЙОРКЪР

Ентън Уест

Историческият роман от дълго време не ни е представил нито един литературен факт, който да е над средното ниво. За пръв път това прави „Време разделно“ — първият роман, публикуван в САЩ. Историческите събития, разказвани в романа, са достойни за епос — и са разказани по епичен начин.

ХЕРАЛД, ХЪНТИНГТЪН

Ден Хетфилд

Романът поразява с авторовото умение да борави с многобройни сложни и пълни с живот характери — включително и на насилниците турци, — и то в рамките на едно народно сказание, почти притча, която придобива вечни, несвързани с времето хуманистични качества.

НЮЗ ТРИБЮН

Епичният роман е почти загинало изкуство — последното голямо произведение от този род беше „Тарас Булба“. Затова всяко ново усилие в областта на романа, което успява да постигне същото въздействие, трябва да се смята за значително щ постижение, какъвто е случаят с тая смела и тържествена книга — романа на Антон Дончев „Време разделно“.

Действителната сила на романа се крие в способността на автора да раздвижи голям брой живо описани герои в рамките на една народна легенда, която има несвързани с времето хуманни качества и в която намираме множество поразителни сцени.

СПИСАНИЕ КИРКУС

СССР

Художествената тъкан на романа, напомняща многоцветна родопска шевица, поетическата възвишеност, дълбокият психологизъм — всичко това хармонично се слива с изяществото на повествованието. Нашата съвременност помага на автора да вникне в същността на историческите събития, да се издигне над тях, да ги обхване в цялата им дълбочина и да ги осмисли от позицията на настоящето.

ИНОСТРАННАЯ ЛИТЕРАТУРА

В романа „Време разделно“ няма безстрастно или гладко написани страници, защото той сякаш е пронизан от остър, пронизителен лъч на гнева, който осветява страданията и борбата на българския народ в черните като нощ години на турското владичество.

Антон Дончев е реалист, неговите краски понякога са мрачни и сурови, както го изисква самото време, описвано с подробностите на строг свидетел. Навсякъде

по страниците на неговия роман диша неутолимата любов към многострадалния народ. И даже в трагичните часове през гъстите рембрандовски краски сияе и пронизва тази дълбока нежност, тази очарованост от родната земя, от нейните благоухания, реки и лесове, която неразривно съединява реалността на неунищожимата като вечността природа с непресъхващата сила на народния дух.

Читателят с неотслабващ интерес се потопява в потока на събитията, в сочния колорит на романа, в живописността, в живота и борбата на българския народ — като узнава, радва се, скърби и се възхищава.

Юрий Бондарев

Едно от главните постижения на автора на „Време разделно“ се проявява в синтеза на субективното и обективното, на психологизма и епичността. Разрушение и жизнеутвърждаване, любов и ненавист вървят заедно, преплитат се тясно, по житейски многолико. И какъвто и персонаж да ни рисува авторът, неговата нравствена оценка се определя от това, какво начало доминира в този характер — разрушителното или жизнеутвърждаващото.