Антон Дончев - Време разделно

ока — мярка за тежина, равна на 1280 грама

папаз (тур.) — свещеник, поп

пиастри (ит.) — монети, равни на две трети от дуката

спахия (тур.) — конник, притежател на феодално владение

тапия (тур.) — владало, акт за владение на недвижим имот Трабулос — Триполи тюмбелек (тур.) — хлопка

хаинлар (тур.) — предатели

халище — дебела черга за завиване или постилане; китеник, козяк

хане (тур.) — къща

ходжа (тур.-араб.) — мохамедански вероучител

чан (тур.) — звънец, хлопатар; камбана. Родопските чанове се изливат на дизии от девет гласа. Освен каба чановете имат джирици — една октава по-горе. Чановете са стигали до 6 кг тежина.

чоп (тур.) — жребие, дял

шейх (араб.) — в случая — проповедник, духовна титла щене (диал.) — малко кученце или вълче

юруци (тур.) — турско номадско племе

ЗАБЕЛЕЖКИ

Стр. 5 — предговора — Авторът на записките за помохамеданчването на долината Елинденя, монахът Григорий, не бива да се бърка с историческия поп Григорко, живял сто години по-късно.

Стр. 61 — Разказът на баба Сребра дума по дума повтаря част от летописния разказ на поп Методий Драгинов от село Корова.

Стр. 78 — Тия имена и споменатите по-нататък в книгата имена се срещат в родопските летописи и официални документи — данъчни регистри, тапии, съдебни решения и др.

Стр. 115 — Разказът на попа смоленчанин е записан в „Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област“. Историческият бележник е паметник, писан през XVIII век от светогорски монаси, обслужвали Родопите.

Стр. 315 — Същите имена на воеводи са изредени във връзка със събитие, станало през 1720 година. Обединените чети нападнали село Райково и отмъстили на турците за избитите преди това българи, които отказали да приемат исляма.

Откъсите са преведени и отпечатани, без да се посочва къде в текста има пропуснати изречения. Подредени са по азбучен ред на държавите, в които са публикувани.

АВСТРИЯ

Днешната българска литература е малко позната в областта на немския говор — затова още по-радостно е да срещнем един български роман, който дълбоко да ни въздействува и едновременно да ни подбужда към размисли.

Формално изобразяването на три столетия стара история е навсякъде реалистично, начинът на изложение е хронологичен и традиционален — книгата удовлетворява една прастара потребност на човека: тя разказва и възвишава. „Това е една стара история, но тя остава вечно нова…“

РАДИО ВИЕНА — „ИЗ КНИГИТЕ“

Един западен читател винаги може да се наслади на напрежението в този исторически роман, на героизма и на несломимите идеали като вяра, родина и мъжество, които тук са литературно заверени.

ДИ ЦУКУНФТ — ВИЕНА

Източната и югоизточната европейска история, която на Запад далеч не е позната, обещава на литературата още широки и пълни с багри килими от неизчерпаеми мотиви, един завладяващ хоризонт от нови сюжети, исторически полета на напрежение и народни предания. Хърватинът Иво Андрич беше за нас първооткривател на тия балкански теми. Сега към него се присъедини и българинът Антон Дончев.

Това е едно майсторско произведение с епичен народен стил…

ЕРВАКСЕНЕНБИЛДУНГ ИН ЙОСТЕРРАЙХ

АНГЛИЯ

Голям, правещ дълбоко впечатление роман от XVII век за потурчването на Балканите с огън и меч и за раждането на един мит за героична съпротива от мащаба на епоса за крал Артур и рицарите на кръглата маса.

ОБЗЪРВЪР РИВЮ

„Време разделно“ е като голяма грубо обработена меча кожа, просната пред огнището, която дъхти на мъченически героизъм и романтика. Това е могъща плът, изтъкана от позорна жестокост и пламтяща смелост, от лай на кучета и грандиозни пейзажи, в която се преплитат народни митове и суеверия с история. Анатомията на една легенда се оформя така, както се е оформила в сърцата и преданията на непросветените, самотни планинци.

ГУАРДИЪН

Описанията на пейзажите и битките са грандиозни… книгата успява да пресъздаде една епоха и едно място на действие, които би трябвало да бъдат далечни и мъчно разбираеми за средния читател. Антон Дончев създава чувство за близост с неспокойната левантийска история, от която и до днес, три века по-късно, светът продължава да се интересува.

НЮ СТЕЙТСМЪН

Издирванията на автора са широки и задълбочени, темата му грабва, и тези, които обичат историческите книги, ще бъдат не само информирани, но и очаровани.