Антон Дончев - Време разделно

В разделения дънер пламна най-напред огънят, който изпепели конака, сякаш върху него беше паднал гръм небесен. И от конака останаха само четири черни стени. Изгоряха чардаците, вратите и долапите с резба като везмо по дърво, гредите на таваните и избите. Покривът падна в пламъците и плочите затиснаха това, което огънят беше пощадил.

Преди това изведохме конете от оборите. Аз взех арабския жребец на Караибрахим, защото никой не искаше такъв кон за планината, а огромния кон, подаръка на Сюлейман ага, върнах на Гюлфие. Тя ме заплю, но взе коня.

Видях я да изкачва пътеката към Превала, дебела жена на дебел кон. Не плачеше и аз не я жалех. Струваше ми се вечна, все щеше да намери къде да пусне корени. След Гюлфие се изнизаха и останалите жени с цели сюрии деца, боси и гладни, както бяха дошли.

Когато олелията и плачовете затихнаха зад Превала, воеводите пратиха хора да кажат на българите мюсюлмани от новото село, че тия, които са били от Просойна, могат да слязат и да вземат своето от старите си къщи. Хората, слязоха, взеха това-онова и се качиха в новото си село. Хайдутите изнесоха от къщите това, което щеше да им свърши работа.

Тогава викна един мъж от Петгласец, чиято стара къща стоеше в Просойна:

— Искам със своите ръце да запаля своята къща.

И Просойна пламна. Третото, последното оцеляло село на Елинденя изчезна в пламъците.

Тъкмо на върха на Превала, на същото място, от което преди година за пръв път видях Елинденя, обърнах коня си и я погледнах отново.

Само една година измина, а се случиха толкова работи. Нямаше го Манол, нямаше го Момчил. Нямаше я Елица.

И се роди новият Манол.

Нямаше я Елинденя.

Отново планината и горите тънеха в пълен покой. Отново дъх не раздвижваше тънките върхове на елите, очертани на вечерното небе.

Долу, в долината, Просойна димеше. И димът не се вдигаше, а бавно се стелеше и обвиваше селото. То сякаш тънеше в гъста мъгла, зидовете на къщите приличаха на мухи, омотани в паяжина, отдавна мъртви и изсмукани. В дъното чернееше пометеното от пороя пожарище на Подвис. А над тъмните склонове на долината висяха облаци — сивосини, мастило с мляко, съвсем неподвижни, като истински планини. И тая нова планина над черносините гористи планини продължаваше и извишаваше Родопа до небесата и правеше призрачното мъртво село в дъното на долината още по-малко и още по-мъртво.

Тук свършва повестта за разорението на долината Елинденя.

Елинденя я нямаше.

А Човешки крак нямаше да слезе по калдъръмения друм, бурени и коприва щяха да го покрият. Пътеките щяха да я заобиколят. Дори ловците нямаше да гонят зверовете, които щяха да се крият в развалините й.

Долината Елинденя загина. Но под Превала пушеха комините на ново село и то дори още нямаше свое име. Пътят водеше в друго село, в Момчилово, сред долината Петгласец. Елинденя роди две села и макар в едното да пееше мюезин, а в другото да биеше камбана, те бяха деца от една майка.

Обърнах се и никога вече не видях Елинденя.

НЕПОЗНАТИ ДУМИ

акче (тур.) — дребна сребърна монета

арнаутин (тур.) — албанец

аспра — бяла пара, дребна сребърна монета. Съдържала около 2,5 грама сребро.

бастисвам (тур.) — нападам, обграждам за грабеж билюкбашия (тур.) — главатар на дружина, на билюк буюр (тур.) — заповядай бърканица — напитка от бутано кисело мляко

вакъф (тур.) — имот, завещан за благотворителни цели или на джамия

гит (тур.) — Върви!

дервиш (тур.) — мохамедански калугер

дизия (тур.) — наниз, връв. В случая — комплект чанове от всички гласове,

дукат — златна монета с различни стойности, според държавата и според владетеля. При Мохамед IV равен на 10 аспри.

дур (тур.) — Стой!

евала (тур.) — благородство; поклон, хвала. В случая — знак за подчинение.

еллия (тур.) — петдесет

елчия — водачът еркич, който върви най-отпред на тържественото шествие от чанове и носи голяма хлопка

еркич — козел, който се отглежда нарочно за носене на чан заради тържествения си размерен вървеж

забитлик (тур.-араб.) — управление по своя воля.

Забитин — управник на едно място, сановник.

имам — мохамедански свещеник

Кандия — град на остров Крит, по онова време силна крепост

кебе (перс.) — дебела вълнена дреха, завивка

марудник — тънки питки от рядко тесто, печени на плоча и намазани с мед и масло

Мисир — Египет

мюезин — мохамедански свещенослужител, който изпълнява молитвите от минарето на джамията