Борис Джонсон - Факторът Чърчил

Ние, британците, щяхме да преглътнем този морален фалит — твърде лесно е да си представим как Халифакс (или Лойд Джордж, или който и да е) би могъл да убеди избирателите, че именно за такъв мир са копнеели — и все пак със сигурност тези политици биха заблуждавали дори сами себе си.

Мислите ли, че с такава страхливост Великобритания щеше да постигне мир с нацистите? Както Чърчил посочва пред Военновременния кабинет, всяка сделка с Хитлер задължително би означавала разоръжаване на флота и фатално отслабване на дългосрочната способност на страната да защитава бреговете си или да отвърне на военен удар.

А ето го и най-важното: няма сделка с Хитлер, на която изобщо да може да се разчита. Чърчил вече се е оказал трагично прав в предупрежденията си за нацизма — каквито отправя още от началото на 30-те години, когато пътува до Германия, за да види парадите на младежките фашистки организации. В безброй много статии във вестници и речи той заклеймява духовното зло, за което мнозина други предпочитат да си затварят очите, фундаменталния реваншизъм и агресия на нацисткия режим. Сега мнението му се потвърждава всеки ден: за Райнланд, за Чехословакия, за Полша и за отчаяната нужда Великобритания да се превъоръжи.

Мнозина историци посочват, че нацистите са били много по-напред от своите съперници в разработването на някои от най-смъртоносните оръжия на двадесет и първи век, защото първи създават реактивни изтребители и първи разполагат с бойни ракети. Представете си, ако тези германски учени толкова държаха да смачкат руснаците, че първи бяха произвели и атомно оръжие.

Помислете си каква щеше да е съдбата на Великобритания, всички вие, които сте изкушени от ревизионистките аргументи, вие, които тайно се чудите дали за страната нямаше да е по-добре да направи сделка и да избегне войната. Великобритания би била съвсем сама, изправена срещу един враждебен континент, смачкан от ботуша на зверски тоталитаризъм и с ядрени ракети, готови за пуск от полигоните на V2 в Пенемюнде. Това щеше да означава ново робство или дори нещо още по-лошо.

Хитлер не нарежда на Гудериан да спре танковете си на канала Аа, понеже е някакъв скрит англофил. Той не спира генерала заради топли чувства към събратята от арийската раса. Повечето сериозни историци са съгласни с Гудериан, че фюрерът просто е направил грешка, че самият той е бил изненадан от скоростта на завоеванието си и се е страхувал от контраатака.

Истината е, че Хитлер не вижда в лицето на Великобритания потенциален партньор, а свой враг, и макар понякога одобрително да бърбори за Британската империя, той същевременно призовава за пълното унищожаване на британските сили. Фюрерът не отменя мащабните си планове за нахлуване на Острова (операция "Морски лъв"), защото иска по някакъв начин да предпази британците.

Прави го, защото операцията е станала твърде рискована и защото в същото време друг един човек се обръща към сънародниците си да се бият "на бреговете и по хълмовете, и по десантните площадки" и казва пред министрите от своя кабинет, че предпочита да умре, повален на земята и давейки се в собствената си кръв, отколкото да се предаде.

Операция "Морски лъв" на Хитлер е проект не само за военна инвазия, но и за постигане на пълно подчинение. Той смята да свали колоната на Нелсън от площад "Трафалгар" и да я постави в Берлин. Гьоринг пък крои планове да плячкоса цялата колекция от Националната галерия. Възнамеряват дори — позор на позорите — да върнат мраморите на Елгин обратно в контролираната от нацистите Атина. Нацистите вече са изготвили черен списък на британци, известни с антинацистките си настроения, за които съдбата е хвърляне в затвора или разстрел; в един момент Химлер предлага да бъдат избити или поробени 80 процента от британското население.

Ето такива щяха да бъдат плодовете от "сделката", която Халифакс предлага. Британците не само щяха да станат съучастници в тоталитарната тирания, погълнала цяла Европа, а изглежда поне възможно, ако не и съвсем вероятно, самите те да бъдат смазани и унищожени.

Ако Великобритания се бе съгласила на мир през 1940 г. — и това е последният и най-важен аргумент — освобождаване на континента нямаше да има. Страната ни нямаше да се превърне в убежище на съпротивата, а щеше да е поредната мрачна клиентска държава от ужасяващия Нацистки ЕС.

Нямаше да има полски войници, които се обучават с британската армия, нямаше да има чешки пилоти в Кралските военновъздушни сили, нямаше да има "Свободни французи", които чакат и се надяват да дойде краят на техния национален срам.