Пол Стратърн - Медичите. Кръстниците на Ренесанса

Ботичели е почти на върха на възможностите си и тези изображения изискват да вложи всичките си умения. Обичаят налага да са невероятно реалистични, нарисуваните лица трябва веднага да бъдат разпознати от своите съграждани. Също така кройката на дрехите и цветовете им трябва да бъдат онези, които обикновено са били носени от заговорниците. Архиепископ Салвиати, разбира се, е изобразен в яркия пурпур на одеждите си. Художникът работи дванадесет седмици, за да завърши творбата, която е своеобразен шедьовър.

Само след седем месеца обаче портретът на архиепископ Салвиати е изличен съгласно специалната клауза, поставена от папа Сикст IV в мирния договор между Флоренция и Папската държава. А след още няколко месеца се налага да бъде пренарисуван и образът на Бандини. След провала на заговора той успява да стигне до крайбрежието и се качва на борда на венецианска галера, отплаваща за Константинопол. Лоренцо изпитва толкова голямо желание да залови убиеца на обичания си брат Джулиано, че отправя молба по дипломатически път към турския султан, който на свой ред заповядва да арестуват Бандини. После окованият Бандини е върнат във Флоренция, където е обесен. Повторното изрисуване на образа на престъпника се счита за важно, но Ботичели не е в състояние да изпълни задачата. Вместо на него поръчката е дадена на не по-малък гений на изкуството — Леонардо да Винчи. В дневниците му има рисунка на обесения Бандини, която почти със сигурност е предварителна скица за фреската.

Последващи промени на тази велика творба няма да има, тя е единствена по рода си, защото обединява работата на Ботичели и Леонардо да Винчи, и остава на стената на Сеньорията, за да я виждат всички. Това е изкуството като прослава — демонстрация на могъщество и великолепие, която същевременно е и предупреждение към онези, дръзнали да се опълчат на Медичите. Фреската остава върху двореца, докато във Флоренция властват Медичите.

Вярва се, че родът на Медичите произхожда от рицаря Аверардо, който през осми век воюва на страната на Карл Велики за покоряването на Ломбардия. Според семейните легенди на рода, Аверардо минава през долината Муджело край Флоренция и научава за великан, който държи в страх местното население. Рицарят отива да го търси и предизвиква великана на бой. Изправят се един срещу друг и великанът замахва с боздугана си. Аверардо се навежда и железните топки на боздугана с все сила се забиват в щита му, но в крайна сметка рицарят успява да убие великана. Карл Велики толкова се впечатлява, когато научава за подвига на Аверардо, че постановява от тогава нататък храбрият му рицар да използва назъбения щит като свой символ.

Казват, че гербът на Медичите — червени топки на златно поле — произлиза от пострадалия щит на Аверардо. Други твърдят, че първоначално, както и предполага името им, Медичите били аптекари, които приготвяли и раздавали лекарства на хората, и че всъщност топките на герба им са хапчета. Родът винаги отхвърля тази история, а и разполагаме с доказателства в подкрепа на тяхното отрицание — използването на хапчета за медицински цели става често срещано явление малко след появата на герба на Медичите. Най-вероятно гербът им произхожда от знака, изобразяващ монети, който средновековните сарафи окачвали пред дюкяните си. Обмяната на пари е първоначалната семейна търговия на Медичите.

Легендарният рицар Аверардо се установява в Муджело, плодородната долина по река Сиеве, течаща през планините на около четиридесет километра на северозапад от Флоренция. Дори и в наши дни тази област представлява живописно място със своите лозя и маслинови горички от двете страни на виещата се под стръмните хълмове и планините отвъд тях река. Тази изолирана долина, която се простира на не повече от петдесет и два квадратни километра, има изключителен генетичен потенциал, тъй като от нея произхождат не само всестранно надарените Медичи, но също така и семействата на такива гении като Фра Анжелико, Галилей и Джото. Родът на Медичите произхожда от село Кафаджиоло и завинаги запазва здрави връзки с това място.

Изглежда, някъде в края на тринадесети век Медичите напускат Кафаджиоло, за да потърсят късмета си във Флоренция. По това време те не са единствените хора от провинцията, които се опитват да натрупат богатство в града. От средата на дванадесети до средата на тринадесети век населението на Флоренция се увеличава пет пъти и става 50 000 души. Средновековните методи за преброяване са печално известни със своята неточност, което поставя под съмнение подобни цифри. Начинът на преброяване на населението във Флоренция е подобен — ражданията се отбелязват чрез бобови зърна — от семейството на новороденото се очаква да пусне бобово зърно в кутията на преброителя, като съответно постави черно за момче или бяло за момиче. Въпреки това със сигурност знаем, че през този период Флоренция преживява невиждано до тогава увеличаване на населението и градът става по-голям от Рим или Лондон, но остава по-малък от големите средновековни средища Париж, Неапол и Милано.