Пол Стратърн - Медичите. Кръстниците на Ренесанса

Звънът на камбаните се носи над града, а Лоренцо и свитата му стигат до края на виа Ларга и тръгват към площада пред катедралата. Пред тях куполът на Брунелески се издига към небето. Той е може би най-изящното архитектурно достижение на европейския Ранен ренесанс, надминато само от купола на Пантеона в Рим, построен хилядолетие преди това — едва сега Европа започва да догонва своето минало. Лоренцо и приятелите му влизат в хладната и сумрачна вътрешност на катедралата.

По-младият брат на Лоренцо Джулиано все още е на виа Ларга и се опитва да го догони, като накуцва заради пристъпа на болезнен ишиас. Придружават го Франческо де Паци и приятелят му Бернардо Бандини. Докато вървят, Франческо приятелски прегръща през рамо Джулиано, за да му помогне да преодолее накуцването, уверявайки го, че не се налага да бърза. Закачливо стиска рамото му и отбелязва, че не носи ризница под пъстрия дублет. Влизат в църквата и Джулиано вижда, че брат му е вече пред олтара, заобиколен от приятелите си и двама свещеници, в единия от които разпознава възпитател у семейство Паци. Литургията започва и Джулиано де Медичи решава да остане до вратата с Франческо де Паци, Бернардо Бандини и сподвижниците си. Исото на хора отеква сред високата вътрешност на храма под извисилия се купол, после напевът на гласовете стихва и свещеникът, който води службата, се приготвя за Голямата литургия. Звънът на камбанката в ризницата [1] Ризница — специално помещение в християнските храмове, където се пазят одеждите на свещениците, богослужебните принадлежности и църковната утвар (посуда). — Б.р. се понася над приглушените разговори, които се водят сред събралото се паство, но и техните гласове стихват, когато свещеникът вдига нафората пред олтара.

Две отделни събития се случват едновременно в мига, в който свещеникът вдига нафората. Край вратата Бернардо Бандини изважда мълниеносно кинжал, извръща се и го забива в главата на Джулиано де Медичи с такава сила, че разцепва черепа му сред пръски кръв. След Бандини и Франческо де Паци започва като обезумял да мушка падащото тяло на Джулиано. От ярост дотолкова губи разсъдък, че се хвърля върху проснатия Джулиано и, заслепен от кръвта, дори забива кинжала в своето бедро.

В същото време пред олтара двамата свещеници, застанали зад Лоренцо, бързо вадят кинжали изпод одеждите си. Единият слага ръка на рамото му и се готви да го намушка в гърба, но Лоренцо се извръща и върхът на кинжала само порязва кожата на врата му. Залита назад, сваля със замах своята пелерина и я увива вместо щит около ръката си, а с другата светкавично изтегля сабята си. Ужасени, двамата свещеници се отдръпват, а ръцете ми все още държат вдигнатите във въздуха кинжали. Сред викове и блясък на стомана приятелите на Лоренцо го обкръжават, но в суматохата той прескача парапета на олтара и се втурва към отворената врата на ризницата. Бернардо Бандини оставя мъртвото тяло на Джулиано де Медичи и се затичва през насъбралите се богомолци с извадена сабя. Опитва се да пресече пътя на измъкващия се Лоренцо, но приятелят му Франческо Нори се хвърля между тях и Бандини го убива мигновено, пронизвайки го с един-единствен удар. В суматохата друг приятел е ранен в ръката, но докато Бандини се осъзнае, Лоренцо и свитата му влизат в ризницата и затварят тежката бронзова врата.

Лоренцо притиска ръка към врата си, кръвта тече, но раната е повърхностна. Антонио Ридолфи застава до него, импулсивно го сграбчва за раменете и сякаш го целува по врата. Лоренцо осъзнава, че приятелят му изсмуква кръвта от раната и я плюе, защото има вероятност остриетата на свещениците да са били намазани с отрова. Дори и през бронзовата врата могат да чуят врявата, която се вдига сред богомолците, които викат и реват. Лоренцо прави крачка към вратата:

— Джулиано? Спасен ли е?

Приятелите му се споглеждат — никой не отговаря.

Сред хаоса, настъпил в катедралата, убийците на Джулиано и двамата свещеници се смесват с тълпата и излизат, а през това време сред множеството отвън плъзват какви ли не слухове. Някои казват, че големият купол се е срутил, и хората се втурват по улиците, за да се крият на сигурно по домовете си. Други с викове и вой се опитват да влязат в катедралата, но по-голямата част от множеството се струпва на групи, озадачени и успокояващи разстроените и ридаещите. Изминават няколко минути и нищо повече не се случва, приятелите на Лоренцо го измъкват през страничната врата на катедралата и се втурват надолу по улицата, за да търсят убежище в двореца на Медичите.