Пол Стратърн - Медичите. Кръстниците на Ренесанса

През следващите шест години тя остава да живее в двореца Пити и макар че няма власт, все още е собственик на богатството на Медичите, както и много добре съзнава ролята си на последен представител на един стар и славен род. Рядко виждат възрастната жена, която излиза от двореца Пити само за да отиде на църква или от време на време на кратка разходка в някоя лятна вечер, когато я развеждат из улиците в каретата, теглена от осем коня и следвана от личната й охрана. Британският дипломатически представител сър Хорас Ман съобщава: „В последната част от своя живот тя бе пълна противоположност на своя добродушен и немарлив брат. Всъщност тя дори не се усмихваше, за да не загуби достойнството си… Мебелите в спалнята и бяха от сребро — маси, столове, табуретки и паравани.“ От това, както се твърди, тя изглежда „по-скоро странна…, отколкото хубава“. Когато някой рядък посетител се отбие в двореца Пити, за да види палатинската електорка Ана Мария Луиза, тя го приема застанала под огромен черен балдахин. Последният представител на рода Медичи доживява дните си като непреклонна и високомерна дама.

В края на 1742 година тя се разболява от лека треска, която я прави много немощна и през февруари 1743 година Ана Мария Луиза умира. Сър Хорас Ман пише: „Простите хора са убедени, че си е отишла от този свят сред ураганен вятър. Той задуха много яростно тази сутрин и продължи така около два часа, но сега слънцето свети ярко както винаги, това е доказателство… Нищо не може да накара хората да променят мнението си за онова, на което мислят, че са били свидетели. Целият град плаче, мнозина много основателно, защото са я загубили.“

След смъртта й откриват, че Ана Мария Луиза оставя завещание, в което се разпорежда всички „галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности“ на Медичите „за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците нищо да не бъде отчуждавано или изнасяно извън столицата или територията на великото херцогство“. Съкровищата на Медичите и тяхното културно наследство завинаги остават във Флоренция, градът, който по толкова много начини допринася за тяхното съществуване и който по толкова много начини вече е заплатил за тях.

Искам да изразя особената си благодарност за помощта, оказана ми в написването на настоящата книга, на Йорг Хенсген, чието добросъвестно и точно редактиране допринесе за стила и съдържанието на творбата. Бих искал да благодаря и на читателите ми, чиито фактологични съвети се оказаха безценни. Всички останали неудачни изрази в стила или съдържанието си остават мое дело.

Бих искал да използвам възможността и да поднеса благодарностите си — нещо, което трябваше да направя много отдавна — към винаги услужливите служители на Британската библиотека и на библиотеката към музея на Имперския колеж, които дълги години ми помагат в моите проучвания.

Пол Стратърн

Не прилагам пълен и подробен списък с библиография, тъй като книгата е научнопопулярна. Обикновено е посочено откъде са цитатите в текста и много от съответните произведения са споменати По-долу са изброени изворите за всяка глава, които могат да предизвикат интерес за допълнително четене.

Пролог: Зенитът

Описанието на събитията, случили се по време на заговора Паци, почива на няколко съвременни и исторически извора. Най-доброто описание на жив свидетел е оставено от Аньоло Полициано, което във всички подробности се опира на разказите на очевидци. За съжаление то не е преведено. „April Blood“ от Lauro Martines (Саре, 2003) е научно, но изключително достъпно описание на целия заговор.

Част I: Произходът на една династия

Глава 1 и 2

Най-достоверен източник за ранната Флоренция е „Renaissance Florence“ от Gene A. Brucker (Wiley, 1969). „The Rise and Decline of the Medici Bank“ (Harvard University Press, 1963) на Raymond de Roovere класическо произведение по темата и е пълно с всякакви интересни подробности, свързани със сметките, истории за престъпленията на провинили се управители на далечни клонове и т. н. Книгата дава изключително интересна картина на банковото дело на Медичите през периода от 1397 до 1494 година.

Глава 3

Най-проницателното изследване за този период е на Dale Kent „The Rise of the Medici“ (Oxford University Press, 1970). Като извори, близки до епохата, вижте Francesco Guicciardini „The History of Italy and the History of Florence“ (Brown, 1966) (съкратена) и Niccolo Machiavelli „The History of Florence“ (Bell, 1995). На нито един от двамата не можем да се доверим напълно, но те дават усещането за периода и пресъздават живата картина на много от жизненоважните събития. Съжденията ми почиват на тези произведения.