Пол Стратърн - Медичите. Кръстниците на Ренесанса

С времето Джан Гастоне става по-смел и дори веднъж пътува до Париж. Козимо III е силно раздразнен, когато научава за това, и пише писмо на Джан Гастоне, в което оплаква липсата му на интерес към създаването на наследник и го укорява заради нечестивото му поведение. По това време Козимо III вече е още по-благочестив и по-голям пуритан и дори се научава да укротява страстта си към храната. Според английския пътешественик Едуард Райт, който посещава Флоренция: „През последните двадесет години от живота му, единствената му напитка бе водата. Храната му бе проста, изяждаше само едно ястие и винаги сам, с изключение на празненствата, посветени на свети Йоан, и други определени дни, когато семейството е поканено да се присъедини към него.“

Флоренция преживява подобна аскетичност. Населението на града намалява с 50 процента и достига до около 42 000 души. Между плочите по страничните алеи никнат плевели, къщите са изоставени и падат сами. Резкият спад на богатствата на Флоренция засяга всички слоеве на обществото — просяците правят всичко по силите си, за да изкарват пари от туристите, а междувременно знатните семейства са принудени да се установяват като на лагер в своите празни дворци и да вземат храната си от местните кръчми. Освободените готвачи и слуги висят край портите на дворците, в които са били наети, разказват при какви знатни хора са работили някога и сами се препоръчват да бъдат взети на работа. През студените зими и по време на оскъдна реколта под прозорците на двореца Пити се събират групи и жално молят за хляб. Козимо III се оттегля в личния си параклис, за да се моли за тях, а дворцовата стража ги прогонва. През 1705 година тосканската хазна е почти банкрутирала.

Новините за това състояние на нещата бързо се разпространяват в чужбина. Австрийците започват да правят набези в Северна Италия, предявяват претенции към Парма и Ферара, става ясно и че австрийският император на Свещената римска империя Йосиф I планира да разшири владенията си още повече и да прибави Тоскана. Перспективите за продължаване на управлението на Медичите изглеждат доста мрачни — синът и наследник на Козимо III Фердинанде е алкохолик, като пристъпите му на халюцинации се редуват с амнезия, макар че обществото почти не знае затова, тъй като Фердинандо става от леглото само през нощта и рядко излиза. Същевременно е ясно, че Джан Гастоне просто е неспособен да управлява великото херцогство. Император Йосиф I е убеден, че под австрийско управление Тоскана отново може да бъде превърната в процъфтяваща провинция, като в същото време централноевропейската империя на Австрия ще извлече огромни ползи от подобна съживена икономическа сила.

Йосиф I започва дипломатически преговори с възрастния Козимо III, чийто син вече развива епилепсия и е ясно, че скоро ще умре. Населението възлага големи надежди на Фердинандо, като вярва, че идването му на власт ще върне едни по-добри дни, а за мнозина той е един „добър Медичи“. Йосиф I предупреждава Козимо III, че смъртта на Фердинандо може да предизвика сред обезсърченото население бунтове срещу Медичите, които дори могат да доведат до свалянето им от власт. Катастрофата може да бъде избегната, ако на тосканска територия бъдат разположени австрийски войски.

Козимо III се съпротивлява на предложението, но Йосиф I ясно показва целите си, като му съобщава, че имперските адвокати са проучили родословните дървета на основните кралски домове в Европа, което ги довежда до заключението, че всъщност Тоскана принадлежи на Свещената римска империя. Една от дъщерите на Фердинандо II се омъжва за Фердинанд Карл Австрийски, а друга за херцога на Парма, териториите на която сега са австрийски. Цяла Италия е разтърсена от тази новини — изфабрикувани или не, претенциите на Йосиф I могат да предизвикат война на целия полуостров и Тоскана да бъде опустошена.

Папа Инокентий XII, чиито владения вероятно са следващите, които са заплашени от съдбата на Тоскана, спешно се свързва с Козимо III и му казва да плати на император Йосиф I. Козимо отвръща, че няма пари, при което Инокентий XII веднага му дава право да изтегли църковните налози от тосканските данъци. Така Козимо III успява да събере сума, равна на 150 000 флорина, които използва, за да плати на Йосиф I и го убеждава да оттегли претенциите си.

Но дори и при това положение австрийската окупация на Парма и Ферара означава, че Тоскана е под заплаха, макар че по това време Австрия не е единствената опасност, тъй като великото херцогство е застрашено от всички страни. В своето жалко състояние тосканската флота не е в състояние да защити бреговете си от френско нападение, а испанските войски са разположени заплашително близо отвъд южната граница. Единствено перспективата, че австрийските войски ще влязат в Тоскана, държат другите две сили настрана. Козимо III продължава да се колебае и в крайна сметка тази липса на политика като по чудо му се отплаща. През 1711 година император Йосиф I умира, а след кончината му настъпва затишие във Войната за испанското наследство и имперските териториални амбиции. След две години умира синът и наследник на Козимо III Фердинанде, очакваните бунтове не се осъществяват, защото населението вече е прекалено сплашено и обезсърчено, за да излезе по улиците.